Послание Париж, Франция, 23 септември, 2013 г.

Сутрите на Шандиля Бхакти

Да се разбере отдаването или свободата от разделянето във вътрешното измерение на „бъденето” (съществуванието), без външната намеса на външното „ставане”.

Мъдрецът Шандиля, който живял преди много хиляди години в древна Индия, избухнал в състояние на Свобода (мукти или мокша), което било осъзнато в Него като разтваряне на Разделението (Вибхакти) в Неговото вътрешно разделно психично съзнание („Аз-ност”). Той нарекъл това Бхакти, което означава „не-Вибхакти” или „не-aз-ност”, във всичките му възможни форми. В противен случай Бхакти може също да се превърне в друг вид угаждане на прочутото с лоша слава и подмолно Вибхакти, т.е. „aз-ността”.

Интересното е, че авторът на това послание по рождение се казва Шандиля Готра Барендра Брамин, което означава, че той принадлежи към тази „специална” група хора, които са „висши” брамини, наследници на мъдреца Шандиля! Като техническа информация това не е нищо повече от още една информация. Но когато замърси психиката „aз”, тя се превръща в пагубно его-възвеличаване.

По-надолу се дават няколко примера от Сутрите, върху които криябаните да медитират:

I – Бхакти е непоколебима привързаност към непознаваемата Висша Божественост.

II – Чистата(искрена) отдаденост на Бог прави човека безсмъртен, блажен и благословен вовеки.

III – Защото в самата зора на Бхакти, Джнана йога - като Вибхакти феномен, се е саморазтворила.

IV – Омразата е противоположното на Бхакти, тъй като Бхакти е Рага Нектарина, благословен със сочен вкус, отдаден на вечно, чисто и любящо служене на Висшия Бог (Сат - Чит - Ананда).

V – Джнана се постига чрез собствените усилията на човека, докато Бхакти е безпричинна и се проявява по собствен начин, доброволно (ахаитуки).

VI – Затова възнаграждението на Предаността е Трансцедентално и Безпределно.

VII – Джнани (човек, който е в джнана), ако наистина има късмет, поема пътя на Бхакти. Дори джнана не може да се постигне самостоятелно, без себеотдаване на Божествеността.

VIII – Бхакти е основното и най-важното средство, а другите (карма, джнана и т.н.) са второстепенни и зависими от Бхакти.

IX – Бхакти е основата.

X – Някои смятат, че да видиш Бог е върховното достижение. Не е, защото има само намеса, няма двама! Когато има „ти” си, няма „Бог”. Когато „Бог” е (има „Бог”), „ти” не си (няма „ти”)!

XI – От друга страна, даже още преди да са видели Шри Кришна, Враджа Гопитата са били бременни със затрогващото измерение на несравнимата Любов (процесът на ученичеството).

XII – Единствено и само Бхакти е причина да се осъзнае Божествеността в нейната Цялост и Неограниченост. Няма нужда от помощта на каквото и да е предварително знание.

XIII – Няма противоречие между Джнана и Бхакти.

XIV – Когато под Бхакти се има предвид нещо друго освен Върховния Бог (Пурна Чайтаня – Кришна), това, разбира се, е деградирала форма.

XV – Както при Джнана, така и при Йога, Бхакти е основата, която довежда до крайния успех.

XVI – Дори постигането на Самадхи или медитация е вторичен аспект на Бхакти.

XVII – Уттама-пуруша не трябва да бъде предадена.

XVIII – Бхакти наистина е най-висша от всички, а един Бхакта е по-благороден от един Карми, Джнани или Йоги.

XIX – Идиоматичното използване на Шрадха във философията на Бхакти не трябва да се възприема в обикновения смисъл. Вярата или Истината принадлежат на „не-ума”, на Живота или Божествеността.

XX – Бхакти е синоним на Веданта.

Разсъждавайте върху горните Бхакти сутри на древния мъдрец Шандиля, за да разберете феномена Лахири Шандиля.

Джай мъдрец Шандиля