Послание Париж, Франция, четвъртък, 9 февруари 2017 г.
Медитация върху послание 330
1. „Свободното от разделение осъзнаване”е моментно състояние. То се случва, когато мисълта(която е дейност на „аз-ността”) е в покой. „Свободното от разделение осъзнаване” и медитативното състояние са едно и също.
А) В това състояние цялото обуславяне спира и така има директно възприятие на реалността, незамъглено от привързаност, вярвания, невярвания, пристрастности, избори, догми, права, страх, алчност, смирение, идеи, ревност, любезност, харесвания, нехаресвания, тенденции и т.н., които са съдържанието на човешкото съзнание – ума.
Б) Макар да е моментно състояние, даже и един проблясък на това състояние е достатъчен да защити човек от машинациите на ума за дълго време; толкова силен е този проблясък!
2. Сляпата набожност е човешко качество (особен тип „аз”) и няма нищо общо с конкретна система от вярвания, която човек изповядва, роден с нея или възпитан в нея.
В) Тъй нареченият отдаден мюсюлмански човешки ум, който е по природа набожен, ще си бъде такъв, дори и да е роден в семейство с Хиндуистки или с Християнски вярвания.
Г) Също така, тъй нареченият отдаден мюсюлмански човешки ум би бил същия, дори ако тялото е било родено( или даже възпитано от ранно детство) в „Християнско”, „Будистко”, „Хиндуистко” семейство. Такава „отдаденост” (бхакти) е всъщност вибхакти.
3. Тъй наречената смиреност е също „аз- ност”, това е само потискането й, а не нейното отсъствие.
Д) Смирението съществува само когато „аз-ът” съществува. Когато „аз-ът” си е отишъл, тогава няма нито смиреност, нито гордост.
Паузата между мислите – Живота – е „свободното от разделение осъзнаване”, състоянието на Исляма, на Буда, на Чайтаня, на Христос, на не-разделимото, на Божествеността.
Джай божественост Джай Ислям