Париж, 25 август 2023 г

Размишленията на един отдаден ученик върху послание 31 по време на неделния Сатсанг.

1. Съществуването е движение на Живота. Движение на Осъзнатостта. То е винаги сега-шност (в този момент). Преживяването е движение на ума. То се случва винаги в сравняване с миналото или спекулации за бъдещето.

2. Наблюдение без харесване и нехаресване, т.е. Безизборна Осъзнатост, е Съществуване. Наблюдение с харесвания и нехаресвания, т.е. с избори на ума, е преживяване.

3. При Съществуването, наблюдението на „това, което е“ се случва по естествен начин чрез Интелигентността на тялото (което е действие на живота), без всякакво усилие на „Аз“-а. Преживяването на харесване или нехаресване на „това, което трябва да бъде“ не може да се случи, без да е въвлечен ума-„аз“.

4. Съществуването е свободна от разделение Осъзнатост, то е Живот. Самото преживяване пък, показва умствена дейност.

5. Съществуването е Божественост, а преживяването е обикновено разделно съзнание.

6. При Съществуването, преживяващият и преживяваното са едно (не-двойнственост), а при преживяването винаги има разделение между преживяващ и преживявано.

7. (а) При Съществуването, стимулът и отговорът се сливат в едно единно движение, т.е. усещането на сетивния орган и отговорът на Живота не са два различни процеса.

При преживяването, стимулът и отговорът на преживяващия са винаги различни и следователно усещането или директното възприятие на живота се превъща в сетивност и преживяване на ума.

7. (б) (Друга версия)

При преживяването, стимулът и отговорът се сливат в едно единно движение, т.е. отговорът е от Живота и е едно естествено и съобразно последствие на стимула.

При преживяването отговорът не е естествено последствие на стимула, тъй като е реакция от ума и следователно, продукт на неговата обусловеност.

Джай Задълбочен Размисъл