Послание Париж, 11 април 2009 г.

Да следваш запада е навлизане в тъмата на ума, далече от светлината на живота, която изгрява на/от изток

В Библията се казва, че човек е/ти си продукт на „греха”, ти си „грешник”. Следователно, за да се освободиш не е необходимо да се вгледаш интелигентно в своя вътрешен свят. Та ти не носиш отговорност! Поради „първородния грях” на Адам и Ева, причината е извън теб, така че ти просто трябва да зависиш от „Божия син”, спасителят, който ще те прати в „рая” или в „ада” на в деня на страшния съд /предстоящия „ден на страшния съд”! Превръщането на времето от вечен, екзистенциален безвременен извор на живота в измерение „минало, настояще и бъдеще” е направено от ума и неговите начинания. Това е, което поддържа безспирно тъмния коридор на противоположностите рай и ад, без да се усеща необходимост/нуждата от избухване/да избухнеш в недуалното, трето измерение на Мокша (свобода). Като „грешник” ти си обречен на умствени самосъжаления, вина и наивност. Тогава трябва да пълзиш към Църквата, обзет от мрака на най-великия символ и най-долната пародия на страданието и самосъжалението (крайната „азност”) – Светия кръст! Това, което кръстът наистина означава/значи, е ликвидиране (хоризонталната черта) на „аза” (вертикалната черта). Святата лицемерна игра с изповедта на греховете в Неделя от предходните шест дни е, за да си готов за грехове през следващите шест дни!

Маркс казва, че причината за вашето страдание е в класовото разделение на обществото. Така че не се налага да се вглеждате в своя страх, своята алчност, възхвалявана като амбиция, в своята зависимост от системите от вярвания, в своите ценности, продиктувани от корист и алчност, в своята завист, представена промотирана като сравнение, за да сте свободни от такива умствени замърсявания. Маркс не ще ви позволи да осъзнаете, че „обществото” сте „вие”! Понеже „вие” изграждате/съставлявате обществото, за да го промените трябва радикално да се промени вашата „азност”. В противен случай, революцията ще бъде просто модифицирано продължение на същото гниене, само че в друг костюм. То ще бъде просто пресмятане, не революция! С промяната на обществото чрез философията на „класовата борба” не е нужно да променяте себе си. Така се стига до създаването на друга класа от властимащи хищници, издигнала Сталин, избил десет милиона човека в съветска Русия, точно както християните с Библия в ръка и напявайки „Обичай ближния като себе си”са избили милиони хора по цялата планета.

Всъщност Маркс е преработил юдео-христианските теми и доводи, вплитайки ги в своята известна теория - Марксизма. Тя претендира, че е погълнала демона на религията, а самата се е превърнала в демон под формата на Ленин, Сталин, Мао и т.н. Маркс е завръщането на Христос в светска форма. „Капиталът” е наследство от Библията! Въпреки че показно отхвърля Юдео-християнската традиция, той е евреин до дъното на душата си! Юдео-християнската концепция е била преработена и секуларизирана в Марксизъм. Маркс е останал юдео-християнин до мозъка на костите си, райското царството и щастието чрез комунизъм са едно и също нещо! Всички противоположности съдържат в себе си елементите на своите собствени противоположности.

Насилието се разглежда като нещо неизбежно, било то дейността по разпространение на християнското послание за любовта или в социалистическата революция! Коранът (2:191), също наследство на юдео-християнството казва: „Изгорете ги на клада, хвърлете ги в концентрационни лагери, колете ги за по-добро и за великата слава на Бога, Аллах хо Акбар! По същество виждането на Маркс е било поетично и юдео-християнско, при все че е формулирано с рационални и научни изрази. Светът достатъчно е страдал от визиите на визионери, мисиите на мисионери и от делата на пророците!

Фройд казва, че проблемите ви се дължат на сътресенията и получените по време на вашето израстване травми, складирани в дълбините на съзнанието и че психоанализата може да ви помогне в преустройството на „аза”, но те никога не биха говорили за отърваване от „аза”. А това води до толкова усложнения, че нивото на самоубийства сред психолозите е двойно по-голямо отколкото при останалите хора. Анализът е на място в техническите области, където между субекта и обекта има дихотомия. Но, анализата е парализа там, където анализаторът(умът-его) е анализираното (отново умът-его). Адлер твърди, че причината за проблемите са „комплексът за малоценност” и „волята за власт” и предписва методи за справяне с тях.

Западът казва: „Аз мисля, следователно съществувам” и счита, че дихотомията между „мислещия” и „мисълта” е действителна. Но Изтокът ни приканва да се събудим за връзката на Енергията-Интелигентност (Чити Шакти), налична в живото тяло и да не оставаме ангажирани в мрежата на мисълта и нейното фалшиво раздвоение в „мислещ”. Тази измамна дихотомия възпрепятства събуждането на спящата божественост и поддържа разделното съзнание, което ни обвива и ни държи в мъка и страдание. Но Изтокът казва, че връзката е Цялост, защото само цялост може да бъде взета от Целостта и пак да остане единствено цялост! Това е математиката на Целостта, неизмеримото, безграничното, неназовимото. Безкрайност минус Безкрайност е пак Безкрайност. „Ти” като живот си Божествеността. „Ти” като малкия, долнопробен ум, можеш да бъдеш библейското копеле, „грешникът”, който трябва да се впуска във вярвания, фанатизъм и битки, неспирно очаквайки „спасителя” или „пророка”, или „аватара”, или „сат-гуруто”, или „месията”, или „бхагаван”, „хансрадж”, „парамаханса”, „баба”, „мата”, „ананда” и т.н.

Purnamadam Purnamidam

Purnameva Vasisyate.

Посланието на изтока е:”Бъди достъпен за духовността, за центростремителното прозрение чрез и за самият себе си. Няма нищо там някъде, всичко е тук вътре. Може ли да има виждане без търсене?”

Abhayam Sathwasansuddhir

Swadhyaystapa Arjavam.

(Бхагават Гита 16.1)