Послание Париж, 27 август, 2006 г.

ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Двадесети век видя експлозия на науката и технологията. Деветдесет процента от учените принадлежат на това столетие. Едва десет процента от тях са живели

преди това. Ако приемем, че научният подход и техническото усъвършенстване са

започнали да кажем преди десет хиляди години, оттогава до края на

деветнадесети век може би са родени само десет процента от учените и

технократите. А деветдесет процента от тях се появяват през двадесетото

столетие! Това е истински цъфтеж! Но процесите на разделение и разкол в

човешкото съзнание продължават с неотслабваща сила, пораждайки чудовищната

класа на свещениците, фабрикуващи обожествявания и объркване в името на

теологията на “религиите”, а също така и на най-криминалната шайка – тази

на политиците, произвеждащи войни и конфликти чрез насилието на “реформите”

и “революциите”. Ако сега извращенията на ограничените религии,

пропагандирани от свещениците, и отровата на злобния национализъм,

популяризиран от политиците, не подтикнат цялото човечество да извърши

глобално самоубийство с ядрено унищожение, то на вратата му вече чука огромен

потенциал!

Може би, само десет процента от учителите и мистиците, суфите и светците,

ришите и муните, Кришна и Кабир, Буда и Исус, Лахири и Лао Дзъ, Нанак и

Найянар, Мохамед и Мансур, Майтрея и Моисей, Аврам и Авадхута и т.н. са живели до края на двайсти век! И може би деветдесет процента от тях ще се появят през двадесет и първи век поради коренната промяна и основната трансформация, която може да се случи в човешкото съзнание и да разруши неврологичния дефект, развиващ двойственост и деление, без да се докосва до истината на Божествеността и нейното огромно разнообразие и съзидателност.

Свещениците и политиците препятстват тази възможност, като ни предлагат

удовлетворение чрез техните “Богове” и боклуци. Техните речи и славословия

са изпълнени със страх, тревога и печал, скрити под многото свети концепции и

високопарни фрази. И те дават на другите това, което имат! Само скръб и

страдание, страх и чувство за безизходица, самосъжаление и самоосъждане, вина

и лековерие посредством своите институции и организации, чрез лозунги за

религиозни, икономически, социални и политически реформи!

Тези така наречени ВИП никога не ще отворят ушите си, за да чуят гласа на

здравия разум. Те са дълбоко заспали (като митичния демон “Кумбхакарна”) в

своите амбиции, арогантност, настоявания и надменност, в параноичните си

преследвания и парадокси, в своя извратен процес на ставане на някакъв, на

фанатизъм и борби.

Но обикновените хора вече започнаха да слушат. Те се взривяват и освобождават

от оковите и товара на разделенията в съзнанието. Те се отърсват от илюзиите

на проповедите от планината и от смешниците в духовните и политическите

супермаркети. Съставките на съзнанието в тях не призовават илюзорната

фрагментация, наречена “аз”, за да ги контролира и да създава по-нататъшно

смущение във фрагментираното съзнание. И вече се случва пробуждането за

Интелигентността, с която е свързано тялото. Зората настъпва, като премахва

мрака във въплътеното съзнание, заточено в неврологичното явление на

разделението, раздвоението, идеите, образите, концепциите, конфликтите,

противоположностите, помраченията, фрагментациите, страховете, деленията,

заблудите и смърдящите боклуци на алчността. От тази свобода ще се събудят

много Буди и Кришнамурти, деветдесет процента от будните човешки същества може

да изпълнят двадесет и първия век, точно както 90% от учените изпълваха

двадесети век! И тогава тази планета Земя може да бъде рай. Мнозинството

свободни хора няма да са достъпни за промиването на мозъци и експлоатация от

малцинството с власт, собственост, позиции и известност. Учените извършиха

количествена промяна в човешкия живот. Пробудените ще осъществят качествена

промяна в осъзнаването чрез състоянието на свобода (не фрагментация), което е

изгаряне на разделното съзнание и превръщането му в пепелта на събуждането.

Затова върховната мантра е “Триямабакам Яджамахе”. Идеите трябва да бъдат

изгорени до основи, за да има Интелигентност, за да има Безсмъртие. Няма нищо

отделно като “аз” където и да е освен под ризницата на идеите. “Азът” не

приключва с някакво решение или дисциплина. Той престава само в пламъка на

пасивното наблюдение, а не във фрагментацията на непрестанните настоявания.

ДЖАЙ 21-и ВЕК!