Послание Париж, 6 юли, 2006

За явлението Свадхая

Това е Адхяатма. Обикновено думата „Адхяатма” се превежда като „духовен” и

читателят се въвлича в собствените си изкривени езотерчни разбирания на

думата, съответстващи на миналите му вложения и представи. Адхяатма е Адхя +

атма. Тя е ясен призив да се медитира (дхян) върху „атма” (себесъзнанието

или „аза”) по един много специален начин, което е указно чрез „a” преди

„дхя”. Това е най-свещеното предложение: „дхята бина дхян”, което е

медитация без „медитатор”, защото медитаторът е принудите и претенциите на

миналото, докато медитацията е движение на долавяне (не на идеи и изводи) в

едно дълбоко присъствие. „Атма” обикновено се тълкува като „душа”. Никой

нищо не знае за „душата”, всичко са само взети назаем знания, основаващи се

на различни системи от вярвания, предлагани от организираните мафии (религии).

Ако някой се опитва да медитира върху „душата”, той просто става достъпен за

умствени формирования и формулирания, въображения и фантазии, теории и

догадки. Така че „адхяатма” не т.нар. „духовност”. Тя е да имаш енергия на

разбирането, която позволява на човек да наблюдава съдържанието на съзнанието

без „аза”, което означава без самоизмамата да ставаш нещо. Адхяатма или

Свадхая не е мисленето, осъществявано в коридора между „мислителя”

(провокацията на миналото) и „мисълта” (проектиране в бъдещето). Тя е

спокойна и тиха осъзнатост в необятността на недвойствеността на настоящето.

Мисълта няма място в откровението за истината за разделението, наречено

„аз”, и за конфликтите и страданията, които то причинява в човешките

същества. Сва + адхая (= Свадхая) е дълбока медитативна осъзнатост (адхая) за

илюзията „аз” (Сва).

Свадхая няма нищо общо с отчаяните търсения на утешение и удобство, които се

въртят в мрежата на предварителни представи и предубеждения за духовността.

Свадхая изисква един наистина много добър мозък – проницателно осъзнат и

събуден за движението на различни мисли, появяващи се от съдържанието на

разделното съзнание. Свадхая не е занимаване с анализи и аргументи, реакции и

размишления. Тя не е подновяване, пресъздаване и пренастройване на „аза” и

неговите дейности в полето на психологическото време. Свадхая е мигновеното

отхвърляне на „аза”, незабавното му превръщане в пепел чрез огъня на едно

наблюдение, в което наблюдателят бива изгорен. Мъдростта и усърдието на

наблюдението без дуалността между наблюдател и наблюдавано са явлението

Свадхая. Това трябва да се случи в самия себе си, чрез и за самия себе си. Тя

не е следването и ставането на „аза”, на „мен”, след като е слушал

фалшивата проповед на една „духовна личност” със специални дрехи и грим,

носещ титла като епископ или свами, който говори думи втора употреба, като

„себеизследване”, себеизучаване”, „себепознание”, „да знаеш самия себе

си” и т.н. Тогава човек извиква във въображението си един „висш аз”, който

гледа надолу към „низшия аз”, опитвайки се да го контролира или поощрява! И

това се счита за върховен „духовен” процес! Но „висшият аз” е „низшият

аз”, „светецът е „грешникът”. Няма двама! Висшият „аз” е проектиран от

низшия „аз”, като още една фантазьорска фрагментация. Самият низш „аз” е

въображаема фрагментация от основното поле на съдържанието на съзнанието,

която на свой ред също е пълна с всякакъв вид фрагментации. Целият този цирк

може да се види и разбере с един проблясък и моментално да приключи. Да се

допусне време означава да се попадне в капана на „аза” и неговия защитен

механизъм, който винаги се отдава на своите лукави игри, за да си придаде

непрестанност по многобройни и непредсказуеми начини.

Но мозъкът е притъпен и атрофирал и по невнимание въвежда времето поради

миналата си обусловеност и така съдейства на начинанията на ума, криещи

„аза” отзад. Ето защо по-рано беше казано, че Свадхая изисква много остър

мозък, който не е покварен нито от имитации и приспособявания, нито от

следване на имбецилен „Гуру” от духовния пазар. Такъв остър мозък моментално

отхвърля илюзията, маскирана като „аз”, без наличие на отхвърлящ! Той

вижда, че дори отхвърлящия може да бъде още една преграда на „аза”, която

никога няма да познае мъдростта на не-аза. Идеята за „не-аз” не е не-аз, а

само един друг „аз”! Усилието да се отхвърли „аза” е изграждането на един

нов „аз”. Усилието и времето, които са толкова полезни в техническата

област, където субектът и обектът са различни, са напълно безполезни в полето

на психиката, тъй като субектът тук също е и обектът.

Свадхая ни води от ума към живота, от начинанията към разбирането, от

разделението към свещеното, от аза към духа, от егото към същността, от

интелекта към интелигентността, от дуалността към божествеността, от

вярванията към благословенността, от концепциите към разбирането, от реакцията

към възкресението, от страха към свободата, от суетата към истинността, от

Читта към Чайтаня.

ДА ЖИВЕЕ СВАДХАЯ