Париж 31 май 2023 г

Разговор за Просветлението с Дж.Кришнамурти

Част 2

Питащият, който се споменава в Послание 484, продължил да има съмнения. (Интересното е, че неговите въпроси били все добри въпроси, възникнали от неговото наблюдение над това, което вижда, а не от взети назаем представи). Той попитал:

„Когато казвате, че „това е било учението на „истинската религия“, това не създава ли лагер на професионалисти и специалисти в противовес на останалия свят? Имате ли предвид в такъв случай, че религията е отделена от живота?

Дж.Кришнамурти отговори:

„Религията не е отделна от живота; напротив, тя е самият живот. Точно това разделение между религията и живота е довело до цялото това нещастие, за което говорите. Така че, пак стигаме до основния въпрос, дали е възможно в ежедневния живот да се живее в състоянието което, за момента, наричаме просветление. Просветлението е състояние на отричане на фалшивата „аз“-ност. Отричането е най-позитивното действие, а не позитивно твърдение. Повечето от нас толкова лесно приемат позитивната догма, позитивното убеждение, защото искаме да сме защитени, да принадлежим, да сме привлечени, да зависим. Положителното отношение разделя и води до двойственост. Тогава започва конфликтът между това отношение и другите. Но отричането от всички ценности, от цялата моралност, всички вярвания, без ограничения, не може да бъде опозиция на нищо. Позитивното твърдение, по своята дефиниция разделя, а разделението е съпротивление. Ние сме свикнали с това, това е нашето обуславяне. Да отречеш всичко това не е неморално, напротив, да отречеш цялото разделение и съпротивление, е най-високият морал. Да отречеш всичко, което човек е създал, всичките му ценности, етика и богове, това е да си в състояние на ума, в което няма двойственост, следователно няма съпротивление или конфликт между противоположностите…

… Да отхвърлиш всичко това е да се отречеш от себето, а себето е обусловена единица, която непрекъснато преследва обусловено добро. За повечето от нас отрицанието се явява като вакуум, защото разбираме едно действие само през ограничението на нашето обуславяне, страх и нещастие. Оттам ние гледаме отрицанието и го възприемаме като някакво ужасно състояние на пренебрегване и пустота. За човек, който е отхвърлил всички догми на обществото, религията, културата и морала, настъпва благото и блаженството на Свободата. Човек, който е в оковите на социалното съобразяване, е за съжаление.

Отричането е състояние на просветление, което се проявява във всички действия на човек, свободен от миналото. Миналото с неговите традиции и неговата власт е това, което трябва да бъде отречено. Отричането е свобода и свободният човек е този, който живее, обича и знае какво означава да умреш.”

Възприятия:

1. Свободата от обусловените твърдения, които съставят това, което наричаме „аз“, води до свобода от противоположностите – за да бъде Всемогъщото, Вездесъщото.

2. При недействие на целостта ум-его се проявява истинският живот – висшето действие на Живота-Любов

3. Религиозността или истинската религия е да живееш живота от момент към момент – свободен от хватката на привлекателни идеи и въображаеми предположения.

Джай Свобода