Послание Париж, 3 май 2011г.
Изобилие от блаженство от Тагор
Ei Korechho Bhaalo Nithur Hey, Nithur Hey,
Ei Korechho Bhaalo, Emni Korey Hridayey mor
Teebro Dauhon Jwaalo.
Aamaar E Dhoop Naa Poraale
Gaundho Kichhui Naahi Dhaale,
Aamaar E Deep Naa Jwaalaaley
Dyaye Naa Kicchui Aalo.
Jaukhon Thaake Auchetaune
E Chitto Aamaar
Aaghaat Se Je Paurosh Taubo, Sei Toe Puraskaar.
Aundhokaare Mohe Laaje
Chokhe Tomai Dekhi Naa je,
Baujre Tolo Aagun Korey
Aamar Jauto Kaalo.
Съвсем уместно е човекът силно да страда от изгарянията от фалшивото раздвоение във вътрешната същност. Нека „азността“ изгори като ароматна пръчица! Нека фалшивото раздвоение изгори заради аромата на целостта!
Нека „не-азът“ пламне, за да бъде светлината на светлината!
Когато човекът е обхванат от амбиция и агресия, нека Светостта се възприеме като укор, но също така като награда от Неназовимото.
Човекът е сляп поради мрака на алчността и вината. Нека гръмотевицата и огънят на Любовта пропъдят всички тези злини.
E Chitto Aamaar
Aaghaat Se Je Paurosh Taubo, Sei Toe Puraskaar.
Aundhokaare Mohe Laaje
Chokhe Tomai Dekhi Naa je,
Baujre Tolo Aagun Korey
Aamar Jauto Kaalo.
Maajhhe Pauromo Goti Hey,
Nityo Premero Dhaame Aamaar
Pauromo Poti Hey.
Ogo Saubaar, Ogo Aamaar,
Bishwo Hote Chittey Bihaar ---
Aunto Biheen Leelaa Tomaar
Nutono Nutono Hey.
Някой сега е „никой“, за да бъде пробуден за Богатството на всички богатства, за да бъде в Живота на всички животи,за да бъде в „не-пътя“ на Вечното, на Съкровеното.
Сега е свободен от дуалностите на страданието и удовлетворението, на ограниченията и свободата, на скръбта и задоволството, дори на живота и на „не-живота“.
Сега „вижда“ върховното, свято движение, въпреки всички глупави движения на долнопробния малък „аз“.
Сега внезапно „вижда“ Повелителят на Вечната Основа на Любовта-Енергия.
О, „никой“ на всички, о, Все-един на всеки един, нека безцелната Игра се разкрива в безкрайна, чудесна новост момент, след момент.
Chokher Aaloi Dekhechhilem Chokher Bahirey,
Auntore Aaj Dekhbo, Jaukhon Aalok Nahi Rey.
Dhaurai Jaukhon Daao Naa Dhaura
Hridoy Taukhon Tomai Bhauraa,
Ayakhon Tomaar Aapon Aaloi Tomai Chaahi Rey.
Tomai Niye Khelechilem Khelaar Ghaurete,
Khelar Putul Bhenge Gyachhe Proloy Jhaurete.
Thaak Taube Sei Kebol Khelaa
Hok-Naa Ayakhon Praaner Mela ---
Taarer Bina Bhaanglo, Hridoy-Binai Gaahi Rey.
Изведнъж се „вижда“ видение отвъд видяното от очите! То е истионско прозрение без нуждата от какъвто и да е наблюдател!
Когато заниманията на ума спят, божественото разкрива могъществото си. И сега човекът е в Светлината, чрез Светлината, за Светлината.
В името на истината човекът се развлича с играчки. Но после играчките са разпердушинени от торнадото на Истината! Инфантилният „аз“ (играчка) сега е стихнал. Сега свири цигулката (истинността) на Живота, а играчката „истина“ на отделните струни е счупена.
Ebaar Neerob Kore Daao Hey
Tomaar Mukhor Kobirey,
Taar Hridoy Baansi Aapni Kere Baajaao Gobhirey.
Nishitho Raater Nibir Surey
Bansitey Taan Daao Hey Purey,
Je Taan Diye Aubaak Kauro Groho Shoshirey.
Jaa-Kichhu Mor Choriye Aachhe Jibon-Mauroney,
Gaaner Taane Milook Ese Tomaar Chauroney.
Bohudiner Baakyo Raashi
Ayak Nimeshey Jaabey Bhaasi -
Aykla Bosey Shunbo Baansi Aukul Timirey.
Сега, нека този сладкодумен „аз“ млъкне. И нека Святото директно да пее в бездънната бездна на Дълбината!
В тишината на късна нощ нека луната и звездите се дивят от божествената мелодия на странния флейтист.
Каквото и да е пръснато из нечии живот и смърт, нека всичко бъде обединено от тази Мелодия, за да бъде отдадено в Нозете. Нека всички вербализации от миналото изчезнат незабавно и нека жизнеността на Живота слуша Флейтата на Неизмеримото (Кришна) в пълно все-единство!
Възприятие:
Научаването или знаенето не е натрупаното знание, което използваме в ежедневието си, за да преживяваме. Знанието остава в рутинното мислене, в което има сигурност. Но сигурността е саботирана! Защото всяко знание е разделение! А разделението носи несигурност! Може ли да си свободен от разделящото знание, въпреки наличието му за ежедневните задачи? Да, може, когато наблюдаваш момент след момент непоследователно, без натиск и предразсъдък от наблюдаващия, миналото. Наблюдаващият винаги манипулира наблюдението на това което е, знаенето, свеждайки го до знанието за това, което трябва да бъде. И непосредствеността и светостта на научаването или знаенето е жертвана на олтара на бруталното натрупване на заимствано знание и неговите измъчващи ограничения, тесногръдие и битка.
Джай Тишина