Послание Париж, 11 февруари 2010 г.

Свадхая в една песен на Бийтълс

Съществува това блаженство на „нищото” в нашето вътрешно същество, тази цялост и чистота на осъзнаването. Тази жизненост няма нищо общо с глупавата разделна структура на нашето съзнание, както и с неговата неспираща вулгарност от страдание, агония, враждебност, амбиция, неспокойствие, арогантност и т.н., в чиято хватка остваме. Тази ситуация съществува поради постоянното повтаряне на „аз” и „мен” (читаврити) и последващото отхвърляне на благословията на „не-аза” (чайтаня) в нашето вътрешно същество. И така ние оставаме ангажирани с всякакви преследвания в идиотското ставане и неговите заблуди.

Свадхая започва, когато се пробудим за дейностите на „аз-ността”, както се вижда в песента на Бийтълс по-долу.

АЗ, МЕН, МОЕ

По цял ден - аз, мен, мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

По цяла нощ - аз мен мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Сега те се страхуват да го изоставят

Всеки го каканиже

Нестихващо през цялото време

По цял ден - аз, мен, мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Единствното, което мога да чуя – аз, мен, мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Дори тези сълзи - аз мен мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Никой не се страхува да го играе,

Всеки казва го,

по-щедро от вино се лее.

По цял ден - аз, мен, мое,

аз, аз, мен, мое, аз, мен, мое,

аз, аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Единствното, което мога да чуя – аз, мен, мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Дори тези сълзи - аз мен мое,

аз, мен, мое, аз, мен, мое,

Никой не се страхува да го играе,

Всеки казва го,

по-щедро от вино се лее

Цял живот – аз, мен, мое,

ДЖАЙ БИЙТЪЛС