Послание Париж, Франция, 16 август 2015 г.

Мъдрецът Джидду Кришнамурти

1. Когато сте поставили основата на добродетелта, която е ред във взаимоотношенията, тогава се проявява това качество на любов и на умиране, което е изцяло от живота; след това умът става необикновено спокоен, естествено тих, не направен тих чрез подтискане, дисциплина и контрол, и тази тишина е изключително богата.

Отвъд това, нито дума, нито описание имат някакъв смисъл. Тогава умът не изследва в този абсолют, защото няма нужда, защото в тази тишина го има това, което е. И цялото това е блаженството на медитацията.

2. Екстазът от самотата идва, когато не се страхуваш да бъдеш сам – ти повече не принадлежиш на света и не си привързан към каквото и да е. Тогава, като тази зора, която просветна тази сутрин, то идва тихо и прави златна пътека в самата тази тишина, която е била в началото, която е сега, и която ще бъде винаги там.

3. Медитацията е едно движение в и на непознатото. Вие не сте там, а само движението. Вие сте твърде жалки или твърде велики за това движение. То няма нищо зад себе си или пред себе си. Това е тази енергия, която мисълта-материя не може да докосне.

Мисълта е перверзия (извращение), защото тя е продукт на вчера: тя е хваната в усилията (битките) на вековете и следователно тя е объркана, нечиста. Правете каквото искате, познатото не може да достигне непознатото. Медитацията е умирането за познатото.

4. Като гледаше това, едно огромно спокойствие дойде в теб. Самият мозък стана много тих, без никаква реакция, без никакво движение и беше странно да се почувства тази огромна тишина. „Да се почувства“ не е думата. Качеството на тази тишина, на това спокойствие, не е почувствано от мозъка; то е отвъд мозъка. Мозъкът може да мисли, да формулира или да прави проекти за бъдещето, но тази тишина е отвъд неговия обхват, отвъд всяко едно въображение, отвъд всяко едно желание. Ти си толкова тих, че твоето тяло става изцяло част от земята, част от всичко, което е тихо и все пак се движи.

И както този лек бриз, който идва от хълмовете и разлюлява листата, тази тишина, това необикновено качество на тишина, не беше обезпокоявано. Къщата беше между хълмовете и морето, гледайки към морето. И както гледаше морето, толкова тихо, ти стана част от всичко. Ти беше всичко. Ти беше светлината и красотата на любовта. И отново да се каже: „ти беше част от всичко“ е също погрешно: думата „ти“ не е подходяща, защото „ти“ всъщност не беше там. „Ти“ не съществуваше. Имаше я само тази тишина, красотата, това необикновено чувство на любов.

5. Така че човек трябва да започне с ума, а не с тялото, умът който е мисъл и разнообразните прояви на мисълта. Концентрацията просто прави мислите едностранчиви, ограничени и негъвкави, а разбирането (осъзнаването) идва като нещо съвсем естествено, когато има осъзнаване на механизма на мислене. Това осъзнаване не идва от мислещия, който избира и отхвърля, който се придържа и се отказва. Това осъзнаване е без избор и то е както външно, така и вътрешно; то е едно преливане в двете посоки, така че разделението между външното и вътрешното приключва!

Мисълта разрушава любовта. Мисълта може да предложи само удоволствие и в преследването на удоволствието няма място за любовта. Удоволствието от яденето, от пиенето, има своето продължение в мисълта и просто да контролираме или да подтискаме това удоволствие, което мислите са причинили, няма никакъв смисъл; това създава само различни форми на конфликти и принуда, тъй като мислещият, (контролиращият) е тъждествен с мисълта – с контролираното.

6. Зрелостта в медитацията е освобождаването на ума от знанието, защото знанието дава форма и контролира всичките преживявания. Знанието поражда “преживявания” каквито са условните рефлекси и “преживяванията” подсилват (затвърждават) знанието. Святата Реалност (Истина) е Съществуване – а не вашите плитки и глупави преживявания. Един ум, който е светлина за самия себе си, няма нужда от преживявания. Незрялостта е копнежът за по-големи и по-силни преживявания. Медитацията е скитането през света на знанието, бидейки свободен от него, за се влезе в света на Непознатото, Непознаваемото, Необятното, Неизмеримото.

Зрелостта в медитацията е освобождаването на ума от знанието, защото знанието оформя и контролира всичките преживявания. Един ум, който е светлина за самия себе си, не се нуждае от преживявания. Незрелостта е копнежът за все по-големи и все по-обширни преживявания. Медитацията е да бродиш през света на знанието и (същевременно) да бъдеш свободен от него, за да навлезеш в непознатото.

7. И така, медитацията може да се случи, когато вие седите в автобуса или се разхождате в гората, пълна със светлини и сенки, или слушате пеенето на птиците, или гледате лицето на вашата жена или дете.

8. Един религиозен живот е едни живот в медитация, в който липсват дейностите на себичността.

9. За повечето от нас красотата е в нещо, в една сграда, в един облак, във формата на една дърво, в едно красиво лице. Дали красотата е “някъде навън” или тя е качество на един ум, в който няма егоцентрични дейности?

10. Да бъдеш абсолютно нищо е да бъдеш отвъд всяко измерение (мярка).

11. Смъртта на ума, до която води медитацията, води до безсмъртието на Живота.

12. Да се медитира е да се отиде отвъд времето. Времето е дистанцията, която мисълта изминава в нейните постижения. Пътуването е винаги в руслото на старата пътека, покрита отгоре с нова декорация, с променена външност, но винаги същия път, който не води на никъде – с изключение към болка и тъга.

Само когато умът отиде отвъд времето, истината престава да бъде една абстракция. Тогава блаженството не е идея, която е извлечена от удоволствието, а една действителност, която не е вербална. Благословението е Съзнание, което е свободно от двойнственост – и това е единствената Божественост.

13. Вярването е също толкова излишно, колкото и идеалите. И двете разпиляват енергията, която е необходима, за да се изследва разкриването на факта, на „това, което е“. Вярванията, подобно на идеалите, са бягство от факта и в бягството не може да се сложи край на скръбта. Краят на скръбта е разбирането на факта, (което проблясва) от време на време. Няма система или метод, която ще ви даде разбирането, а само едно безизборно осъзнаване на факта. Медитацията според някоя определена система е избягване от факта, (избягване) на това, което вие сте; много по-важно е да разберете себе си, постоянно променящите се факти за вас, отколкото да медитирате, за да откриете бога, да имате видения, (духовни) преживявания и други форми на забавление. За съжаление “Бог” е продукт на вина, наивност, алчност, задоволяване (поласкаване) и много други боклуци на вашето разделно съзнание.

14. Медитацията не е нещо различно от ежедневния живот; не се оттегляйте в ъгъла на стаята за да медитирате за десет минути и след това, като се върнете оттам, да бъдете един касапин – както метафорично, така и действително.

15. Човекът, за да избяга от своите конфликти е изобретил много форми на медитация. Те са основани на желанието, волята и подтикът за постижения и включват конфликти и усилие за пристигане. Това съзнателно, преднамерено усилие е винаги вътре в границите на един обусловен ум и в това няма свобода. Цялото усилие да се медитира е отричане на медитацията!

Джей Джиду – Радостта от Благословението