Послание Париж, Франция, 9 април, 2014 г.

Свадхая или движения на Без-азността от три източника са представени по-долу:

Красота е, когато няма „аз“. Вселената се предава, когато се пробуди Осъзнаването. Тишината измества скоростта. Припряността е загуба! Бързането е тревога!

I) От Халил Джубран:

Твоите деца нe са твои деца. Те са синове и дъщери на Живота.

Те идват чрез теб, но не от теб, и въпреки че са с теб, те не ти принадлежат.

Можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си.

Можеш да се стремиш да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като теб.

Ти си лъкът, от който те се изстрелват напред като живи стрели.

II) От криябана Саяндийп Гупта:

Истинската интелигентност не се интересува от нищо. Тя е напълно безразлична към всичко, дори към Разбиранията, които произлизат от Тишината. Тя не мисли за оцеляване или смърт и може би това поражда кураж, който е неописуем. Това се случва, когато мозъкът е напълно тих и има пълна промяна във въплътеното съзнание. То престава да бъде „моето съзнание“, а се трансформира в осъзнаване, което е всеобхватно и анонимно.

Това осъзнаване не дискриминира, не съди, не е догматично. То не е мое или твое, и следователно, не е нито аз-ност, нито без-аз-ност. То не се безпокои за утрешния ден, не носи товара на миналото; не мисли за свободата или за липсата на такава. Без желания и стремежи, осъзнаването остава сред тази илюзорна ‘Сансара‘, но не е ‘Саняси‘. Осъзнаването не отрича нищо и не приема нищо, тъй като знае, че всичко е илюзорно, магия създадена от върховния магьосник „Аз“-ът (самият той несъществуващ). Осъзнаването е самота. То е анонимно. То не е преживяване! Осъзнаването е вечна, екзистенциална жизненост и истинност.

Осъзнаването е ‘Адвайта‘, но не прави разграничение дори между ‘Двайта‘ и ‘Адвайта‘. То е ‘Веданта‘, но в същото време мирно съвместно съществува с ‘Веда‘. То е състояние на пълна липса на преживяване, тъй като липсва преживяващ. То е също така абсолютно безразличие, въпреки абсолютното внимание!

Осъзнаването споделя това, което умът не вижда. Умът винаги си позволява да ‘дава и взема‘ и следователно е движен от скрити мотиви. Затова споделянето от ума винаги идва с хитроумни пресмятания.

Това писмо е написано с помощта на думи, но всичко това е наистина отвъд думите! Това е моментът, когато Шишия Процесът и Гуру Процесът са в единен, неделим/божествен процес на цялостност и святост!

Шишия свежда глава в поклон в краката на Гуру.

III) От въплъщението на отдаденост Гопи Менон:

Отдаденост – Феномен – а не Движение на Удоволствието.

Чувството на отдаденост също е чувство или намерение. А намерението, под каквато и да е форма, е ум – нещо материално. Чувствата / Намеренията могат да се класифицират – например хубаво или лошо, за или против, любов или омраза и т.н. Намеренията са движени от мотиви. Дори намерението да направиш нещо ‘хубаво‘, е предизвикано от мотив – да бъдеш оценен, похвален или почетен. Такова отдаване е насочено към някоя личност. Такова отдаване може да е ‘даването‘, като част от търговска сделка ‘дай и вземи‘ – Дай отдаденост и Вземи/получи благословия. То може да е раболепието на молещия се, отправящ молитва за нещо.

Чувството на отдаденост е движение на удоволствие за възвеличаване на „Аз“-а. „Аз“ съм отдаден на „моя“ Гуру. Това е очевидна декларация за принадлежност към някой или нещо и е като печат на челото или като робите в цвят охра на така наречените садху. „Аз“ съм по-свят от теб!

От друга страна, феноменът на отдаденост е състояние. Състоянието на отдаденост е насочено към Гуру Процеса, а не просто към личността. То е енергия, която тече в следствие на центростремителен свадхая процес и на докосване от онази Другост. Това е нещо, което се случва и не може да бъде направено. То е, може би, просто още една дума за медитативно състояние, състояние на предаване.

Действията, извършени вследствие на емоционална отдаденост, могат да са правилни или грешни в зависимост от мотивите. Например, ‘следването‘ на инструкциите на Гуру при предаването на някакво съобщение веднага, без да се провери дали то е пълно, вярно или ясно, дава грешен резултат. Това се случва, защото някой е движен от мотива да покаже, че е изключително ‘отдаден‘ и ‘ефикасен‘ в следването на инструкциите на Гуруто. Но това, което се прави, е грешка, която изисква ново коригиране.

От друга страна действията, извършени в състояние на отдаденост и търпение, никога не могат да са неправилни. В състояние на отдаденост процесът на проверка на съобщението преди разпространението му би бил автоматичен – извършен не от личността на отдадения, а от феномена отдаден.

Може ли да се види това? Може ли да се поразмишлява над това?

В тази връзка, трябва да се упоменат още някои хора –въплъщения на отдаденост, които играят важна роля в поддържането на Енергията на Разбиране (Чити-Шакти):

1. Д-р Викас Патак (Варанаси)

2. Кумкумджи и Анет (Франция)

3. Венкат Кришнан (Мумбай)

4. Шанкар Пакре (Калкута)

5. Каушалия Рагунатан (Ченай)

6. Полковник Венкат Раман (Ченай)

7. Ленин Вергезе (Котаям)

8. Дитрих Холтц (Италия)

9. Наташа (Шанти Никетан)

10. Сунанда Уалимбе (Пуна)

11. Арун – Виина Лондхе (Мумбай)

12. Лидия (София)

13. Вера Дошенко (Москва)

14. Ирина (Нижни Новгород)

15. Милена (Пловдив)

16. Мони Банерджи (Калкута)

17. Камакхя Нараян Прасад (Джамшедпур)

18. Митилеш Чудхари (Джамшедпур)

Като 18 Глави от Бхагават Гита!

Чудото на отдаденост при Ахилес Бале от Майорка (Испания) е също поразително! Той преведе всички послания от уеб страницата www.kriyayogalahiri.com на испански език, работейки ден и нощ, за много кратко време.

Нека Посланията бият звънеца на благословията на разбиране без сянка от замъгляване от каквато и да било умствена дейност. Медитацията не е някакъв блян или пък самохипнотична свръхчувствителност, предлагана от хип-хоп шарлатани. Тя не е култивиране на спокойствие, за да станеш Супер Богат! Посланията са движения на медитация.

Джай Послания