Послание Париж, 31 август 2006 г.

Сетивност и обновление или сантименталност и усъвършенстване

Сетивността е състояние на цялостност, неделимост и нефрагментираност,

докато сантименталността е нещо частично, водещо до дезинтеграция и

фрагментираност. В сетивността има обновление, прераждане и възкресение,

докато при сантименталността има само култивирано усъвършенстване и постоянно

възпроизвеждане на измислици, познати като „аз” с неговите безкрайни

сантиментални идеи и проекции. Сетивността умира от момент на момент и така

живее от момент на момент в екстаза на свободата, докато сантименталността е

разделение и заблуда, водеща до силен копнеж в объркването на ограниченото

въплътено съзнание. Сетивността не се събира парче по парче, тя никога не се

култивира и не е състояние на емоционалност. Сетивността няма оттенък на

романтизъм и фантазии. Само сетивният човек може да бъде буден за

действителността, без да се въвлича в осъждане и предвзетости, мнения и

фикс-идеи, предположения и приписвания. Тази сетивност е простотата да виждаш

и разбираш. Тя е разрушаване на всички глупави желания и искания. Тя е лишена

изцяло от сантименталността и нейните удоволствия. Съществува голямо

удоволствие в усъвършенстването и неговите проявления, пози и преследвания.

Пътят на усъвършенстване е безкраен, пълен с конфликти, противоречия и болка.

Винаги е налице този, който избира с неговата тежка обусловеност и натрапчиви

идеи, някой, който продължава да се усъвършенства, достигайки до отчуждение и

самоизолация, до разделение, което поражда твърде много суета.

Сантименталността и усъвършенстването са само егоцентрични феномени, но са

провъзгласени за естетичност и морал. Има задоволство в процеса на

усъвършенстване, но няма радостта от дълбочината. В действителност той е

повърхностен и дребен. Сантименталността е умът, докато сетивността е животът,

който няма край. Потискането в името на светостта е свята нечувствителност и

брутална тъпота, която за съжаление се смята за толкова благоприлична от

„моралните” условности! За да се направи по-глупаво и тъпо съзнанието, се

измислят и разпространяват идеали и заключения. Всички форми на

сантименталност, независимо дали са фини или груби, култивират съпротива и

разруха.

Сетивността разцъфтява, когато се отървем от всички сантименталности.

Истинската сетивност изисква напълно и дълбоко да изтриеш всички следи от

сантименталната памет, защото всяка следа разрушава сетивността. Да бъдеш

сетивен от момент на момент, в безизборност, означава да бъдеш свободен от

всякакви белези и следи и да не им позволяваш никога да не се формират отново.

Събирането на психологически остатъци и следи от сантименталност навсякъде

води до огромна тъпота и деформации. И тогава сетивността загива!

Сантименталността все още остава привлечена от скръбта, докато

сетивността поставя под съмнение самата структура на скръбта и преминава отвъд

нея. Това съмнение е много по-важно, отколкото посещението на храмове, джамии,

синагоги, църкви, които просто поддържат тази структура. Въпросите, които

поставя сетивността, разбиват затвора на ума, докато сантименталното

усъвършенстване изгражда нови, още по-скъпи затвори, украсени с богове и

спасители, с икономисти и лидери. Задаването на въпроси от сетивното и

бунтарско съзнание разрушава машината на мисълта и не я замества с други

мисли, заключения и теории. Тези въпроси разбиват т. нар авторитарност и

най-голямото и уважавано зло – властта. Те взривяват морала и уважавания

егоизъм с всички негови неотменни интереси. Егоизмът не спира да се

видоизменя, но никога не може да бъде разбит. Тези безкрайни модификации са

безкрайно страдание, което подхранва агонията и отчаянието. Разтърсващите

въпроси на сетивността слагат край на страданието. И тогава милостта и

разбирането са нещо, което идеите и заключенията не могат никога да измерят.

Нашият ум е плитък и празен, винаги изискващ психологическа сигурност,

но истината е, че този изпълнен с желания ум е илюзия, пораждаща само страх.

Тук или отвъд нищо не е сигурно и постоянно освен небето. Търсенето на

отговори от сетивността и умението да се слуша разбиват шаблоните, моделирани

от ума, за да бъде животът. Умът поражда страдание, а любовта е свобода от

ума.

Простотата е смелостта да се живее – без цели, алчност, бог и

очаквания за възнаграждения. Обикновеният човек е в енергията на настоящето.

Той не е личност, претендираща или показваща простота. Скромността не е против

гордостта, тя е липса на гордост. Скромността е естественото състояние на

разбирането, докато гордостта се нуждае от усъвършенстване, за да бъде

представителна. Сетивността е простота и скромност. Сантименталността е

усложнена и пълна с гордост. Сетивността е спокойствие. Сантименталността е

вълнение.

ДА ЖИВЕЕ СЕТИВНОСТТА