Умът, „азът, заблуждава сам себе си под претекста и претенциозността на Твоето Обожание (Пуджа)! А Ти се изплъзваш от всички тези дреболии. Нозете Ти остават закрити в джунглата на гирляндите и под дима на ароматните пръчици! И крещенето на мантрите заглушава Тишината на Твоето Присъствие. Божествената (безразделната) Осъзнатост е съсипана от всички приготовления, извършвани, за достъп до Теб! Достатъчно е да си в простота, в тишинта на виждането (не търсенето),да си в живота (не в ума), да си в състояние на спокойствие ( не на преследване), да си в енергията(не в егото), да си отдаден (а не в разделение).

Няма нужда да сновеш по храмове, джамии, църкви и синагоги!

Orey Saabdhaani Pothik, Barek Pauth Buley Mauro Phirey. Khola Aankhi - Duto Aundho Korey Dey Aakulo Aankhir Neerey. Se Bhola Pauther Praantey Roechhey Haraano Hiyaar Kunjo, Jhhorey Porey Aachey Kaanta-Torutaule Rankto Kusum Punjo --- Setha Dui Byala Bhanga-Gaura-Khela Akulo Sindhu Teerey. Aunek Diner Saunchoy Tor Aaguli Aachhis Bosey, Jhhaurer Raater Phuler Moton Jhhoruk Poruk Khosey. Aye Rey Ebar Saub-Haaraabaar Jayomala Pauro Shirey.

Истината е страна без пътища, към истината няма път! Истината не е някъде навън, тя е точно тук, вътре! Как е възможно да има път, начин, метод за откриване на Истината? Така че, защо сте толкова притеснени, толкова вманиачени да намерите път? Защо сте толкова внимателни, толкова предпазливо следвате пътя? Забравете пътя, просто се загубете. Затворете търсещите си и алчни очи! Нека бъдат заслепени от сълзите на фрустрациите! И тогава виждаш, съкровеното, в състоянието на безразделност, без субективния отделен „виждащ”, съкровище на съкровищата, най-ценното цвете сред цветята! И тогава „виждаш” странното сътворяване-спиране, случващо се непрекъснато в безграничната вечност. Защо по дяволите защитавате натрупванията на „азноста”си? Нека всичко бъде разрушено от бурята на Святото! Загубата на губещия (ума) е единствената победа (на живота)!

Aar Naai Re Byala, Naamlo Chhaya Dhauronitey. Ayakhon Chaul Re Ghaate Kauloskhaani Bhorey Nitey. Jaulodhaaraar Kautoswarey Sondhya Gaugon Aakul Kaurey, Orey, Daakey Aamai Pauther Paurey Sei Dhyonitey. Aykhon Bijon Pauthey Kaurey Naa Keu Aasaa Jaoaa. Orey, Prem Noditey Uthechhey Dheu, Utaul Howaa. Jaani Ney Aar Phirbo Kinaa, Kaar Saathey Aaj Haubey Cheena -- Ghaatey Sei Aujana Baajaai Beenaa Tauronitey.

„Безвремието” се потапя във времето! Това е мигът, който да бъде запълнен! Потокът на необятния „водопад” разпръсква магията на най-Святото със странен звук, приканващ към „не-ума”! Озоваваш се в зашеметяваща уединеност. И огромна вълна от Любов, залят от „лудия” вятър на мъдростта, удрящ силно брега на сепаративната психика. И ако това разделение бъде разбито, никой не знае Кой би бил разкрит и дали ще е възможно връщането отново към глупавия „аз”! А някой свири зашеметяваща мелодия в лодката на блаженството, плаваща по реката на Живота!

Aamaar Hridoy Tomaar Aapon Haater Doley Dolaao, Ke Aamaarey Ki Je Bauley Bholaao Bholaao. Oraa Kebol Kauthaar Paake Nityo Aaamaai Bendhe Raakhe, Baansir Daakey Saukol Bhaandhon Kholaao. Mone Paure, Kauto-Naa Din Raati Aami Chhilem Tomaar Khelaar Saathi. Aajke Tumi Temni Korey Saamney Tomaar Raakho Dhorey, Aamar Praaney Khelar Se Dheu Tolaao.

Нека, сърцето, животът, получи Люлката от Святото! Нека натрупванията на ума, заимствани от другите останат изтрити, за да бъде Вечното! Психиката, „азът” е примамен от измишльотините на духовния пазар. Нека Флейтата Ти (на Кришна) разкъса тази проклета робия. В дните на до-лингвистичното, до-речево съзнание Ти си възприет като спътник и другар в игрите. Защо тези вълни на игра да не обземат отново този долнопробен малък „аз”, за да се изличи „азността”?