Послание Париж, 27.01.2009 г.

Спонтанен сатсанг с един ученик от Делхи

Животът се интересува единствено да оцелее и да се възпроизведе, от нищо друго. Действията от живота, продиктувани от потребността му да оцелява и да се размножава, са необходимост.

Например, за да живее човек, трябва да яде и когато тялото има потребност да се нахрани, то желае храна. Ако тялото е свободно от задушаващата хватка на ума, тогава човекът не се чувства разочарован, ако храната е проста, нито се чувства възнаграден, ако е разкошна.

Също така, някой вероятно има нужда от кола, за да пътува и да работи, за да си изкарва хляба. В този случай, желанието му да има кола отново е жизнена необходимост. Ако обаче има психологическо вложение, тогава човекът сравнява своята кола с тези на другите и следва редуване на депресия и главозамайване.

Не е нужно да бягаш от богатството. Преднамерено простият живот не е необходим. Ако има енергия на разбиране, тогава човек може да бъде крал, да живее в пълен разкош и въпреки това да бъде мъдрец. Такъв човек нито се перчи с богатството си, нито се чувства унизен, ако го загуби.

Нека да споделим следната история:

 

Един крал бил изпълнен с дълбока почит и преклонение пред един мъдрец, който живеел в неговото кралство. Той решил да го вземе от неговата бедна колиба и да му осигури комфортен живот в кралския дворец. Отишъл лично да го покани и очаквал учтив отказ, но мъдрецът незабавно се съгласил и тръгнал с краля. Той приел дворцовия разкош и заживял по кралски. Кралят бил слисан, но толерантен. След няколко месеца не изтраял и попитал мъдреца: „Какво прави мъдреца различен, ако той също приема кралския начин на живот?” Мъдрецът казал: „Ела с мен, за да видиш разликата.” и той го отвел накрая на кралството и му рекъл: „Сега си тръгвам, можеш ли да дойдеш с мен?” Кралят отговорил: „Това е невъзможно.” Мъдрецът се усмихнал и казал: „Ето, това е разликата.”

 

Да вземем сега примера със „страха”. Някой работи в една организация, за да си изкарва прехраната и става жертва на политическо разместване, и за радост на заговорничещите срещу него, го отстраняват от работа. Ако той повдигне случая и докаже, че е достоен да остане, това няма да му помогне, защото хората, които заговорничат срещу него нямат интерес да го слушат.

Сега, ако този човек предприеме дори т.нар. нечестни методи, за да спре маневрите на интригантите, но без да изпитва враждебност към тях, тогава той действа от живота. Действията са чисто и просто, за да оцелее. Те не са продиктувани от страха на ума, а от инстинкта за самосъхранение.

Когато това разбиране се случи като избухване на Чайтаня (Интелигентността), тогава в тялото изгрява светлината на „Бхагават Гита”:

 

Nadatte Kasyachit Paapam, Nachaivam Sukhritam Vibhu Agnyaneavritam Gnyanam, Tena Muhyanti Jantavah.

 

Празната Енергия - Осъзнаване (Вибху) е Живота, Любовта, Бога (Прабху). Тази Божественост няма нищо общо с разделянията на „добродетел” или „грях”, изобретени от „аз”-а, подтискащ Интелигентността. Неразбирането на това е в основата на човешката мъка и страдание.

Няма такова нещо като последователност, съобразно предначертан модел. Има само енергия на разбиране. Точно както реката тече непредсказуемо, понякога извива на една страна, понякога на друга, но винаги под влиянието единствено на гравитацията. По същия начин, действията на тези, които са в разбиране и равновесие могат да бъдат непоследователни от гледна точка на „аз”-а, но са винаги насочвани от Милостта.

Простотата и прямотата, разбирането и последователността не могат никога да бъдат спътници. Където има разбиране, разрушителната „дисциплина” не съществува.

ДЖАЙ ПРОСТОТА, ДЖАЙ РАЗБИРАНЕ