Послание Джамшедпур, Индия, 22 юли 2018 г.
Краят на тъгата!
„Понякога се чудя как всички тези, които не пишат, не композират и не рисуват, успяват да избегнат лудостта, меланхолията, паническия страх, което е присъщо за човека” – е написал Греъм Грийн в своята автобиография, озаглавена „Пътища за Бягство”!
Въпреки това е странно и учудващо, че дори Творчеството трябва да е проклятие на мита-ум, а не благословия на Живота, Божественото, Свободното от разделение Осъзнаване!
Защо всеки израз на творчество трябва да води началото си само като път за бягство от хватките на ума, а не като екстаз и и еуфория на Съществуването, на Живота?
Това е непрестанно удивление за един криябан йога да знае, че писателят, композиторът и художникът са само жертви на лудостта, меланхолията, паническия страх, които са били смятани за присъщи на човешките същества!!!
До какво състояние на ума са доведени такива хора? Не могат ли те да се събудят в истинността и добродетелите на естественото състояние(Сахаджавастха) на Божествения Живот.
Джай Край на Тъгата