Послание Париж, 30.01.2009 г.

Саботьори на Енергията на Разбирането (Чити-Шакти)

Преди шестдесет и една години, на този ден (30 януари 1948 г.) бе убит Махатма Ганди.

Медитацията не е някакъв фантазьорски полет в някакво илюзорно видение, а виждане на това, което е и преминаване отвъд него в царството на смъртта! Това също е Самадхи. Смъртта разрушава тялото, окончателно и абсолютно, Самадхи е същото – пълно и необратимо разтваряне на оковите на фалшивото раздвоение в психиката.

Самадхи не е вялото дресировъчно, глупаво човешко занимание, удостоено с уважение от ума, отлежало в изопачаването на традицията. То е винаги ново, опасно, не e продукт на мисълта. То не е в паметта, в самосъжалението.

Понеже не можете да се пазарите със смъртта, не можете да примамите Самадхи в тъмните ъгли на психиката „аз”. Самадхи и смъртта са винаги заедно, бдящи и приканващи вашата „аз”-ност да умре. Но „вие” (умът) сте твърде умни. „Вие” не искате да отговорите на тази покана на Интелигентността, „вие” предпочитате да претендирате, да позирате и да изопачавате медитацията, понеже това е доста доходоносно.

Самадхи, където цъфтят добротата и божествеността, е тази експлозивна енергия на Разбиране, която отвежда вас (живота) до това – отвъд всички ограничения на ума.

Енергията на Разбирането, разпръсквана измежду човешките животи чрез тялото на Шибенду, е под постоянна заплаха да бъде саботирана от замърсяванията и параноята на човешкия ум.

След смъртта на баща ми Сатиячаран през 1987 г. саботьорите бяха двама негови „ученика” от Гобардан и Колката (Калкута). Преди около десет години изникнаха няколко саботьори от Монреал (Канада), Вашингтон (САЩ), Испания, Холандия и Италия. Но много добронамерени хора, вече дълбоко докоснати от енергията, заеха правилна позиция и „покушението” бе избегнато.

Неотдавна, надигнаха глави други двама - един в България и един в Сатиялок, Варанаси (Индия). Но бяха ефикасно „взривени” от останалите, които са изключително енергетизирани от Разбирането-Свадхая.

В този контекст, може би е уместно и интересно едно писмо от баща до син, предадено по-долу:

Писмо от баща криябан в отговор на въпрос от син криябан

Когато синът (ученик) прочел за скорошен случай на криябан индиец, нелоялен към оказаното му доверие от Гуру, той се обадил на баща си по телефона и задал въпрос. Следващият текст е отговорът, даден на сина от бащата. Тъй като същественото е разбирането, което няма нищо общо с личностите, имената са заменени със символите „X” и „Y”

Скъпи Синко,

Вчера ти ме попита: „Това е вторият подобен случай („Y” от Индия), за който чувам. Първият беше случаят на „X” от България. Дали криите само потискат гуните у човека, така че един ден се провалят и гуните отново вземат превес?”

Отговарям на въпроса ти по-изчерпателно, отколкото го направих вчера:

Гуните са естествени особености и склонности на човешкия ум. Те са налице при раждането, а по-късно, поради натрупването на различни, обуславящи човека, преживявания, незначително се видоизменят.

От друга страна, крия процесът, който опознава дейностите на „аз”-а (Свадхая), позволява на тялото да функционира естествено (Тапас) и да избухне в състояние на равновесие (Ишвара Пранидхан), и трансформира (не модифицира и не потиска) гуните.

Но проблемът е, че при така наречения криябан не се слуша с живота (а единствено чрез ума и неговите напрежения и предразсъдъци от миналото) и фактите, казани точно в началото на процеса на посвещение - по време на встъпителната беседа, посвещението и преговора - символите на Свадхая, Тапас и Ишвара Пранидхан, се пропускат. Търсещият идва със своите идеи и концепции, събрани от различни книги и пазара на т.нар. „духовни” техники. Той или тя взема от беседата само това, което пасва на тези концепции. Крия практиката се превръща в механично упражнение и тогава е налице силна настойчивост да се вземат по-висши крия посвещения и да се „овладеят” всички крии, така че да има чувство на себе-възвеличаване: „Аз взех второ ниво, трето ниво, ... пето ниво ... ”

Пълна глупост! Когато криябанът е готов (наистина готов – в състояние на отпускане) да поеме допълнително каквото е необходимо, няма ли Гуру процесът да се погрижи за това? Не може ли да се види, че самото търсене на по-висши и по-висши крии без никакво разбиране, всъщност все повече и повече усилва машинациите на ума? Например, ако някой излива кхер (сладък индийски оризов пудинг) в пълен с кравешки лайна съд, пудингът също се замърсява и става негоден за ядене. Точно така, ако има умствено замърсяване с подмолно прикриващия се „аз”, каквато и крия практика да се прави, от което и да е ниво, колкото и голяма да е любовта от Гуру и каквито и да са благословиите му, всичко се обръща в замърсяване. Но как би могло да се види това без енергията на разбиране?

Толкова е тъжно, а същевременно и смешно, че човешкият ум е способен да заблуди сам себе си и не вижда, че цялото това търсене на различни крии е просто „аз”-ът, преформулиращ себе си, за да се приспособи и да укрепи объркването в един нов образ – този, на по-напреднал криябан! Подобни умове биха казали: „Аз ще ти дам Самадхи за 10 минути”, заблуждавайки по този начин и другите.

За бога, моля те, разбери това. Няма напреднал или начинаещ криябан. Човек е или не е в енергията на разбирането, е или не е в енергията на равновесието и ведростта, е или не е в енергията на празнотата и небесата – каквито и да са нивата на крия, в които е бил посветен.

Виж, процесът на Свадхая може да доведе до разбиране, Тапас може да заздрави това разбиране, но то не може да бъде постигнато, а трябва да се случи – с някакъв късмет, който може да се нарече милост и че криите могат единствено да осигурят благоприятно състояние, за да се случи. Те са, да кажем математически, може би необходими, но не достатъчни. И виж също, че енергията на разбирането, дори да се случи, не може да бъде приета за даденост. Ако милостта може да се даде, тя може също и да се оттегли.

Крия практиките от първо ниво и истинското слушане по време на трите сесии на посвещението са достатъчни, за да взривят човек в свободата (не за „аз”-а, а от „аз”-а). Гуруджи, повтаря отново и отново: „Крия със Свадхая води до Разбиране, Крия без Свадхая води единствено до начинания”. Никой не слуша поради „аз”-а, защото „аз”-ът е такова робство, че свободата и мъдростта да се отдаде рядко е достъпна. Свободата, която концептуализираме, е свободата на „аз”-а да се впусне в своите порочни дейности на вина, вулгарност и користни интереси. Нека има търпение да се чака разбирането да се случи ! Това не-действие на „аз”-а е новостта на пробуждането на Интелигентността и нейните чисти действия.

Това тяло вижда Гуру да обикаля света, измъчвайки тялото си физически с дълги полети, недостатъчни почивки и паузи, призовавайки всички:„За Бога, слушайте!” , но никой не слуша. Никой не слуша!

Колко още „Х”-ове и „Y”-ци ще минат и ще отминат? Колко пъти още ще бъде предадено доверието на нашия Гуру? Никой не знае.

А на живота не му пука. И на Гуруджи, в чието тяло съвършено свободно работи Вселенската Интелигентност, процесът на Живота, също не му пука. Той продължава да сее семената като трудолюбив фермер, който знае, че някой ден, когато завали дъждът и почвата стане отново плодородна, от тези семена ще израснат растения и ще дададт плод, може би дори у „Х”-ове и „Y”-ци.

Нека благословиите на Гуру винаги бъдат с теб. С много, много любов към теб, сине.

Джай Татко, Джай Синко