Париж, 11 април 2023 г
Благословията на това да Бъдеш
За да разберем трезвеността, трябва да познаем пиянството. За да разберем какво е да си съпричастен, трябва ли да минем през омразата? Трябва ли да минем през войни, които унищожават нас и другите, за да разберем какво е Мирът? Това не е ли напълно погрешен начин на мислене?
Очевидно има физически растеж, когато малко растение става голямо дърво; има технологически прогрес- през вековете от колелото се стига до самолетите джет. Съществува ли психологически прогрес, еволюция? Има ли растеж?Една еволюция на „мене“-то, която започва със зло и завършва с добро? Може ли „мене-то“, което е център на злото, някога да стане благородно, добро?
Очевидно, не! Това, което е зло, психологическото „мене“, винаги ще остане зло. Но ние не искаме да се изправим пред това. Мислим си, че чрез процеса на времето, чрез растеж и промяна, „мене“-то, „аз-ът” в края на краищата ще станат реалност!
Такава е нашата надежда, нашето силно желание, че „аз“, „мен“ с времето ще станат съвършени. Какво е „мен“, „аз“ – едно име, форма, купчина спомени, надежди, неудовлетворености, желания, болки, съжаления и отминаващи радости!!! Ние искаме това „мен“, това „аз“ да се продължи и да стане съвършено!!! И така, казваме, че отвъд „мене“-то има едно „супер-мене“, едно по-висше себе, една „духовна единица“, която е постоянна!!! Но след като мислим за нея, тази „духовна единица“ е все пак в сферата на мисълта – психологическото време! Тази психика, тази вредност от това, да ставаш нещо (Ставането) трябва да изчезне, за да се появи истинността на Съществуването и неговата Благословия и Благодат.
Джай Съществуване