Послание Газиабад, 3 юли 2009г.
(Епилог на Послание 170, случил се в тялото на един ученик)
Популярното разбиране за думата „Гуру Дхаам” е като домът на Гуру Личността. Но не това е разбирането, което се случи в това тяло. Доколкото е истина, че докосването на Гуру носи трансформация, то домът на такъв Гуру е не по-малко Храм, от най-святите храмове. Разбрах, че (там) истинността е много по-дълбока. Тогава обожанието на Гуру процеса взе нова насока и „Сатиялок” се яви като съвършен храм.
ГУРУ ДХААМ – ОСНОВА
Не тухлите и хоросанът в дома на Гуру,
а Тишината, случваща се там.
Не образите в храма, наречен Сатиялок,
а цялата медитативност на Вселената.
Не обектите на обожание, нито обожаващия,
а обожание, случващо се без обожаващ.
Не концепции, догадки или заключения,
спонтанно е върховното спокойствие.
Нито усещането за жега или студ,
а самият Студ и самата Топлина.
Огънят не усеща топлина, нито ледът усеща студ,
Светлината яркостта(светлина) не вижда, Тъмнината не вижда тъма.
Свободата се случва, когато няма преживяващ,
Животът цъфти, когато няма идея за живота.
Единствено усещането на Докосването разкрива,
благословията, взривяващата осъзнатост, която е невинност.
О, красота, о, красота, о, красота.
Енергията на Любовта, Енергията на Разбирането.
Думите, които служат, за да се изрази, неизразимото.
Това е Гуру Дхаам, а също и Парам Дхаам!
ДЖАЙ ГУРУ, ДЖАЙ ГУРУДЕВ, ДЖАЙ ДХААМ