Послание Париж, 2 май 2015 г,

Сатсанг върху санскритските думи в храма Далма, по време на международния крия йога ритрит в Джамшедпур, Индия, в края на януари 2015 г.

Доклад, подготвен от руските участници:

 

1 – На санскрит ‘Виш’ означава отрова, а ‘Вишай’ означава богат човек, който притежава богатства и имущества. Това сходство, може би, е намек от древните мъдреци, че стремежът към твърде много придобивки и натрупвания може да отрови спокойствието и радостта от живота ни, и да ни направи заложници на болката и агонията на ума – този мит.

2 – ‘Акшарам Брахма Парамам’: Божествеността – Холистичното (цялостното) Съзнание свободно от разделение – е Акшар, т.е. Вечната Екзистенциална Жизненост и Истиността на Живота. Азбуката на Санскрит също се нарича ‘Акшар’! Това показва, че звуците на азбуката са свещени и вечни. Но когато думите се съставят от букви, мъдростта се изгубва; освен ако човек не може да слуша зад думите, отвъд думите, за да улови значението, възприятието. Такова слушане е възможно, когато човек слуша в едно измерение на ‘не-аз’ или с дълбоко Прозрение без намесата на културните наслагвания и условности, без натиска и парадоксите от миналото.

 

3 – ‘Гняна’ означава ‘не-знание’ (свобода от знанието) или ‘Гнята Се Мукти’, т.е. свобода от взетото назаем знание или директното възприятие на ‘това, което е’ – а не проектирането на ‘това, което би трябвало да бъде’ от Гнята или взето назаем знание.

 

4 – ‘Мудха’ означава уплитане в умствени начинания. ‘Мумукша’ значи човек в енергията на Живота, свободен от хватката на умствени замърсявания като страх, алчност, омраза, антагонизъм, необходимост от утеха и сигурност чрез различни системи от вярвания и фанатизъм.

 

5 – ‘Лакшйа’ означава, че има дихотомия (разделение) между наблюдател и наблюдавано, нещо което се случва във външния свят, където е логично и необходимо. ‘Акшйа’ означава чисто холистично наблюдение без разделение между наблюдател и наблюдавано. Това е състоянието на наблюдение във вътрешния (психологическия) свят. Когато се наблюдава страх, няма отделно ‘аз’, което го наблюдава, защото ‘аз’ е фалшива фрагментация (разделение). Не че ‘аз’-ът е отделен от страха, ‘аз’-ът е страх или страхът е ‘аз’. Каквото и да прави ‘аз’-ът за да се пребори със страха, това е страхът борещ се сам със себе си, като се представя за разделната его-единица ‘аз’. Така страхът неволно се самопродължава и усложнява. А ние не разбираме този факт, ние наистина сме ‘Мудха’ (идиоти) в тази ‘Мая’ (илюзия). Когато разбирането на този факт ни удари като един гръм (светкавица), а не чрез всякакви концептуализации, облечени в думи, тогава ‘аз’-ът отпада едновременно и заедно с отпадането на страха. И тогава сме в измерението на ‘Мумукша’ – освободени от ума-мит, за да сме достъпни за Живота-Божественост (Дживан Мукта).

 

6 – ‘Татастха – Кутастха’: Татастха е друга дума за Лакшйа. Това е, като да седиш на брега на река и да наблюдаваш как нещата плуват покрай теб; едно центробежно наблюдение без да се идентифицираш с нещата, които плуват - нито позитивно, нито негативно. Кутастха е да наблюдаваш във вътрешния (психологическия) си свят – центростремителният процес на Акшйа, където същестува ‘Сакши Бхава’ или чисто наблюдение, без разделението между набюдател и наблюдавано, мислител и мисъл, преживявания и преживяващ.

 

7 – Екаагратаа – Джаагарукатаа: Екаагратаа е концентриране върху частното, докато Джаагарукатаа е безизборно внимание върху цялото. Джаагарукатаа е пасивността и ‘каквото е’ (оставяне нещата да се случват от само себе си), докато преследванията, водещи до парадокси и извращения на ума могат да се случат в Екаагратаа. Медитацията не е концентрация върху конкретното, а пасивно внимание върху цялото.

 

8 – Маноранджан – Манобханджан: Маноранджан е забавлението и вълнението на ума, докато Манобханджан е затихването на ума, за да се прояви просветлението на Живота. За съжаление, повечето наши ‘религиозни’ и ‘духовни’ дейности са само един Маноранджан, който да ни забавлява. Манобханджан е да се събудиш в ‘не-ума’, в блаженството и благословията на неназовимото, неизмеримото и непознаваемото.

 

9 – Атматусти – Антардристи: Атматусти е възхваляването и възвеличаването на егото, докато Антардристи е Прозрението или разтварянето на ‘аз’-а, на неговата вина и лековерие. Остава само техническото ‘аз’ поради функционалното си значение, само за да изпълнява съществените технически задачи.

 

10 – Джадатва – Стхиратва: Джадатва е тъпотата на ума, докато Стхиратва е тишината или празното пространство на ‘не-ума’, на свободното от разделение Съзнание, на Божествеността. Джадатва е Вийога, Стхиратва е йога. В Стхиратва дори вашите практически задачи и технически дейности достигат перфектност и съвършенство.

 

11 - Сахаджа – Сангхарша: Сахаджа е спокойното състояние на съществуване и радост, Сангхарша е неестественото състояние на постоянно съпротивление в структурата на его-преживявания, генерирана от колекционирането на теологичен жаргон от ‘духовните’ и ‘религиозни’ текстове и ръкописи, както и от втора ръка проповедите на духовенството. Затова Веданта (Висшата мъдрост) казва: „Утамаа Сахаджаавастхаа”.

 

12 – Шунйа – Пунйа – Пурна: Шунйа (Празнотата) е Пурна (Цялост) както и Пунйа (Свещеност).

 

13 – Дхарма – Прем – Дхааранаа: Религията (Дхарма) е Любовната връзка (Прем) с Възприятията на Живота (Дхааранаа). Тя не е кръстоносната битка или джихад на плиткият малък ум и неговите извращения.

 

14 – Екакитуа – Виччхинатаа: Екакитуа: Усамотението (уединието) е единност (цялостност), хармония, йога. Виччхинатаа: Самота, изолация, дисхармония, вийога.

 

15 – Пратик – Пратити: Пратик: Символи-утеха за ума, които утвърждават неговата упорита егоцентричност. Пратити: Възприятия, които са жизненоста и добродетелта на Живота. Умът е ‘повече’. Животът е познание (мъдрост).

 

16 – ART (изкуство на англ.-бел.пр.)– означава:

А: Осъзнаване в Свобода (Чайтанйа),

R: Отхвърляне на организираните Религии и техните системи от вярвания и догматизъм (Читаврити),

Т: Истината -‘това, което е’ (Животът), а не изопаченото ‘това, което трябва да бъде’ (ум, ‘аз’, его). Вярата изопачава фактите.

 

Изкуството винаги да умираш за митовете на ума, е наистина вечното Изкуство (ART) на Живия Живот в неговата Святост и Свещеност.

Джай А.R.T.