Послание Париж, 2 юли 2011г.

„Отвъд” една песен на Тагор!

Daanriye Aachho Tumi Aamaar Gaaner Opaarey - Aamaar Sur Guli Paaye Chauron, Aami Paai Ne Tomaarey. Baataas Bauhey Mori Mori, Aar Bendhey Rekho Naa Tori - Esao Eso Paar Hoye Mor Hridoy Maajhaare. Tomaar Saathey Gaaner Khyaala Doorer Khyaala Je, Bedonaate Baansi Baajaaye Saukol Byala Je. Kaubey Niye Aaamaar Baansi, Baajaabey Go Aapni Aasi, Aanondomoy Neerob Raater Nibir Aandhaarey.

Внезапно започваш да виждаш вечността в песента на мистериозното измерение отвъд „азността”!

Нека фрагментираната песен на „аза” изчезне във виталността на всeпроникващата радост и тишина на Божествената Флейта!

Възприятия в съществото на един ученик

1) Трансформацията на ума в не-ум е случайност, същото е и обратното, когато едно тяло в не-ум губи състоянието на отдаденост и се връща обратно към ума, сепаративното съзнание.

Думата „милост” обозначава нещо желано, докато „случайност” няма този оттенък. „Случайността” може да бъде желателна или нежелателна. „Случайност” е неутрална, безизборна дума. Тя вероятно е подходяща, за да опише явлението на трансформация на ума в не-ум и обратно, защото Вселенската Интелигентност не я е грижа дали едно тяло е в ума (Читта-Врити) или в не-ум (Чайтаня).

Не-ума, за който говорим, е състоянието на разбиране, където има виждане, че машинациите на ума са това, което поражда дихотомията между „аз” и „ти”.

Може би затова мъдреците в древна Индия класират състоянието на разбиране – на равновесие, което произлиза от подобно разбиране - на два вида. Състоянието на равновесие където изборът все още съществува се нарича Савикалпа Самадхи, а състоянието на не-избор се нарича Нирвикалпа Самадхи. „Викалпа” означава избор и представките „са” и „нир” означават съответно „с” и „без”. Самадхи означава „установен в равновесие”.

Докато съществува мисълта (мозъчната мисловна дейност) има породен „мислещ”. Понякога по случайност има състояние на не-мисъл, за известен период от време също без „мислещ”. Но невербалната, нелингвистична, неразделяща екзистенциална Осъзнатост взема връх, недокосната от структурата на преживяване.

Гуните (наклонностите и тенденциите, с някои сме родени (гените), а други са придобити чрез обуславянето), присъстващи в тялото може би повлияват избора и ето защо Крия практиката е толкова важна особено за тези тела, където гуните „блокират” навлизането на Интелигентността.

Предназначението на Крия практиките е да се въздейства чрез тялото върху ума, успокоявайки неговите дейности. Те трансформират Гуните. Те са велик почистващ процес, който помага тялото да стане достъпно за възможността Интелигентността да навлезе.

2) Свадхая, състоянието на медитация без медитиращ, се случва по време на празнината между мислите, но се изразява, тогава, когато мислите се върнат. Състоянието на тялото в момента на Разбиране е състояние на съществуване, не на преживяване Но когато едно тяло пребивавало в такова състояние започне да преживява отново, то, медитативното състояние, се поддържа от енергията на разбирането.

Тази празнина между мислите се случва, тогава, когато за този момент, „азът”, мислещият (фалшивото разделение в полето на мисълта) се изпари. Това е силен момент, изпълнен с Енергия, изпълнен с Красота. Такъв момент никога не може да се достигне. Той може единствено да се случи. Това никога не се прави. Ако се прави то е нечисто, то е дяволско!

Възприемането на Другостта, случващо се когато тази празнота стане, е просветление, което трае миг. То е състояние на чудо и мистерия и все пак „азът” (Гуните, изтъкани от разделност) се чувства възнаграден тогава, когато моментът приключи и се е върнал към своето седалище на памет, ум и структурата на его преживяванията. „Аз съм просветлен” е глупаво изказване, защото „азът”, който е мрежа от заплитания, никога не може да бъде просветлен! „Азът бива изтрит при проблясъка на просветлението.

Интензивността на проблясъка на разбирането в празнотата от мисли е толкова силна и еуфорията толкова съкрушителна, че вероятно последващото му отпускане (когато „азът” се завръща) е необходимо за тялото, за да оцелее. Но виждането – Енергията на Разбирането, която се случва едновременно с него, предотвратява изопачаването на това отпускане (разреждане). В това измерение на радикална промяна, „азът” все още функционира, за да изпълнява ежедневните си задачи, но преобладава (надделява) един напълно различен дух. Тогава „Азът” повече не е точка за продължаване, а просто координатор.

Крия практиките помагат да се задържи този фин баланс между мисъл и не-мисъл.

Джай Отвъд