Послание Париж, 8-21 април, 2018 г.
Вникване в същността на текста „Йога Васищха” от измерението на йога
Една отдадена жена от по-старите криябани в България настоятелно помоли да се разгледа „Йога Васищха” по време на предстоящата програма на ритрийта в прекрасните планини на Пампорово – едно място в България с изключителни енергия и красота. Английският превод от оригинала на санскрит е игра и удовлетворение за интелекта; но това, на което се набляга по време на крия йога ритрийтите, е благодатта и великолепието на вътрешните възприятия; непосредствено от „не-аза”, т.е. осъзнатостта или разбирането, което е наистина свободно от противоположностите, свободно от разделението и е безизборно.
Ето защо в настоящото послание ние записваме текста на „Йога Васищха” от състоянието на възприемане, което сме постигнали в нас самите, в качеството ни на криябани. Има десет глави:
Думите според преводача:
1, Безстрастие (или хладнокръвие)
2. Нереалност на света
3. Признаци на освободената личност
4. Разтваряне на ума
5. Унищожаване на скрититие впечатления
6. Медитация върху Себето
7. Метод за пречистване
8. Преклонение пред Себето
9. Тълкуване на Себето
10. Нирвана
Терминология за криябани
1. Свобода от психичните преследвания
2. Недействителност на ума
3. Признаци на „без-азност” (което не ознава леност)
4. Умът е мит, освен при изпълнението на ежедневните задачи
5. Изчезване на копнежите и представите за себе си и за другите
6. Заличаване на аза, за да се прояви Себето
7. Чистотата е Святост
8. Чудото и мъдростта на без-азността, т.е. на Себето
9. Изследване в проникновението
10. Сат – Чит – Ананд Брахма
Глава 1
Свобода от психичните преследвания
1 - Цялата всепроникваща екзистенциална енергия на чистото възприятие, без каквито и да са умствени заплитания, трябва да се възприема пряко, чрез и за самия себе си. Това е свободата от разделното съзнание и неговия продукт – разделната психика на „аз-ността” - който е просто едно натрупване на обусловености, културни вложения и влияния от окръжаващата среда.
2 - Осъзнаването на състоянието на робство на ума е стъпка към свободата.
3 - Неназовима благодат разкрива гуру-процесът и свещените книги за свадхая (разгадаването на „Сва”, „мен”).
4 - Правилният гуру-процес пробужда подходящия процес на ученичество.
5 - Едно задълбочено изследване, свободно от егото, на „Какво е това „сва”, тази „аз-ност”, започва по време на феномена свадхая.
6 - Да бъдеш в компанията на глупава разделна психика е загуба на време.
7 - Мъдрият разговаря за мъдростта сериозно, но така също и шеговито.
8 - Общуването с добри хора винаги е радостно.
9 - Мъдреците не делят и не са тесногръди. Открий ги интуитивно и потърси убежище при тях.
10 - Непредубедено прозрение се дава на личности, които не са овладени от ума и неговите злини.
11 - Традицията не е истина, но не е нужно да си срещу традицията.
12 - Суетата на его-себето изчезва, за да разцъфти истинността на Безкрайното, Вечното СЕБЕ.
13 - Липсата на практика води до загубата на ценни възприятия.
14 - До СЕБЕТО се достига чрез мъдростта на Гуру-Процеса.
15 - Удоволствията на ума са отровни. Радостта от Живота е Благочестива (не светска).
16 - Краят на раздвоението между мислещ и мисъл е началото на вечното блаженство.
17 - Мая на будното състояние е съновидението на спящото състояние.
18 - СЕБЕТО (ЖИВОТ/БОЖЕСТВЕНОСТ) никога не се е раждало, нито някога е умирало. Идеите за минали и бъдещи прераждания са безсмислици на калпавото, незначително, обусловено себе. СЕБЕТО не е такава глупост.
19 - Невежеството относно „това, което е” е трагедията на „аз-ността”.
20 - Нито болест, нито отрова, нито беда или каквото и да е друго нещо в света не причинява повече страдания на човеството от глупостите, причинени от умствените дейности, които се състоят от желания, страхове, завист, пристрастености и системи от вярвания.
Глава 2
Недействителност на ума
1 - Илюзиите на „аза” секват, когато разделното съзнание (умът) изчезне в Свободната от Разделение Осъзнатост.
2 - Умът се контролира чрез контрола на дишането (крия пранаям).
3 - Светското произлиза от мрежата на общоприетите представи, от „аз-ността”. То приключва с настъпването на святото „което е” - Радостта от съществуването, която структурата ум-его не може да изпита.
4 - Страхът от змии не се появява, когато човек гледа снимка на змия. Болката и агонията изчезват от арената на ума, когато се разбере, че няма такова нещо като ум - той е мит, макар да е валиден при изпълнението на дейностите ни.
5 - Осмислянето и последващото разбиране на мита е (означава) неговото пълно изчезване.
6 - Илюзята за „аз-ността” се изгаря чрез огъня на чистото наблюдение (Рудракша).
7 - О, Невинни! Този измислен ум заблуждава всички човешки същества, като пречи да бъде осъзнат Божествения Живот, дори когато животът се проявява навсякъде в тялото.
8 - Умът наистина е миражът, който гради замъци в небето!
9 - СЕБЕТО е ВЕЧНАТА, БЕЗКРАЙНАТА БОЖЕСТВЕНОСТ.
10 - Отразеното във водата дърво не е истинското дърво; истината, отразена в идеи или концепции, не е възприемането на истината.
11 - Заблудата, че въжето е змия, е заблуждението, че нещата в ума са „истински”!
12 - „Желанието” е началото на „дукха” (печал, депресия).
13 - Вълните (злонамерените действия) на себето, „азът”, се надигат и спадат в чудния океан на Вездесъщия, Всезнаещия, Всемогъщия (Висшето Себе).
14 - Нека не оставаме в забавлението от магическото куклено шоу на земното (светското).
15 - „Призракът” е причината за страха на момчето. Алчността е причината за неудовлетворението на „възрастния”!
16 - Гривната, макар и красива, си остава чисто злато.
17 - Нека има моменти, когато подтикът и откликът се превърнат в едно неделимо движение.
18 - За слепия светът е мрак. За ума светът е страдание.
19 - Блаженството на свободното от разделение съзнание е безгранично.
20 - Както Вселената се появява от Големия взрив и изчезва в черна дупка, така себичността, произлизаща от ума, трябва да приключи в Празнотата, за да се прояви Блажената Святост.
21 - Слънцето и слънчевите лъчи са едно и също. Светското и най-свещеното са двете страни на живота.
22- Това разбиране води до Осъзнатост и безизборност (Нирвикалпа).
23 - Няма две! Вълните са Океана. Океанът е вълната. Вълните на ума се появяват в океана на Живота. Вълните утихват! Няма нищо, за което да се тревожиш! Няма нищо, което да се прави или да не се прави!
24 - Мехурчетата не се отличават от водата. Истинското СЕБЕ позволява на аз-овете да действат, когато е потребно.
25 - Семето съдържа цялото величествено дърво. Брахма обхваща всичко – проявено, така както и непроявено.
26 - Всичко, произлизащо от собственото аз, накрая приключва в СЕБЕТО.
27 - Разпознавай въжето на разума; тогава змията, разделният психичен „аз”, изчезва.
28 - Неосъзнаването на Себето води до това, че разделното съзнание (ум или „аз”) изглежда истинско.
29 - Тялото и умът са материални. Тялото е грубия ум, а умът е финото тяло. Те се раждат и умират. Животът съществува - нито се ражда, нито умира.
30 - Няма такова нещо като истинско или неистинско! Всичко е относително! Всичко това са отпечатъци от условните рефлекси и културните вложения!
Глава 3
Признаци на „без-азност” (което не означава леност)
1 - Процесът на Себепознанието запалва огъня, който започва да изгаря фините и грубите желания, а така също и митът-ум и неговия илюзорен „аз”, който обикновено се нарича „себе”. Тогава това изгаряне води до „самадхи”, т.е. да бъдеш установен в енергията на равновесието. Това естествено равновение се появява без значение дали човек е или не е „моунаврата” (който спазва въздържание като не говори).
2 - Щастието се усилва, когато се осъзнае, че Божествеността – „Свободната от Разделение Върховна Осъзнатост” – обхваща цялата Вселена, материална и нематериална; така както и че е там, където животът е проявен или е непроявен. Това води до блаженството на пълния покой!
3 - Онзи, който остава спокоен и невъзмутим във всякакви ситуации, е най-висш йога.
4 - Когато човек размишлява върху Упанишадите (Веданта – приключване на знанието, за да се възроди знаенето!), за да навлезе във възкресението на проникновението от усложненията на идеите, то той е наистина в състоянието на Брахман (просветлено съществуване).
5 - Ръцете на Святото са с него, спасявайки от всяко зло онзи, който е в Брамхи-Стхити (т.е. състоянието на Брахман).
6 - Мъдрите хора не са безучастни, те са достатъчно бдителни, за да видят кога мъдростта се компрометира от ума и неговите дейности.
7 - Последиците от заблужденията може да продължат известно време, дори след като заблудата е изчезнала!
8 - Порочната верига на причината и следствието изчезва в енергията на разбирането.
9 - Човек с проникновение може да изглежда като интроверт, тъй като е толкова спокоен, сякаш е заспал.
10 - Йогите, (които са) в енергията на разбирането, в сливането на мислещия и мисълта, се наслаждават на съвършения покой на „не-ума”, живота.
11 - В живота на криябана благодатта на разбирането остава да блести винаги, като злато.
12 - За криябаните освобождението се случва в „без-аз-ността”, дори ако те не са оставили телата си в Каши- Варанаси.
13 - Свободата от агонията на желанията е най-великото осъществяване в живота на един криябан.
14 - Онзи, който възприема Истината (не идеите за истината), е като празен съд в пространството – празен и отвътре, и отвън. А когато се потопи във вода, той е изпълнен също и отвътре, и отвън.
15 - В медитация е онзи, който е отхвърлил дори обекта за концентрация в преследване на целите на медитацията!
16 - Привързаност и враждебност, приятел и враг са неща от ума – осъзнатостта в измерението на живота не се забавлява с подобни работи.
17 - Освободеният човек отхвърля феномена на ума, освен за чисто техническите въпроси. Тогава той е Най-висшата Божественост.
18 - Човек в медитация може да „прави”, но може и да не „прави” медитация!
19 - За Освободения не съществуват нито робство, нито освобождение! Себето (Животът) е свободно винаги.
20 - Краят на ума-мит води до върховното блаженство на освобождението (без-азност).
21 - Осъзнаването и изоставянето на скритите наклонности води до освобождаване в пълния смисъл на думата.
22 - Освобождението (без-азността) е тук и сега, а не на другия край на небето. Стихването на ума е Просветлението.
23 - Брахман не си представя „Душа”!
24 - Не съществуват нито робство, нито освобождение! Адвайта! Върховна Осъзнатост!
25 - Свободата е в Спокойствието!
Глава 4
Умът е мит, освен за изпълнението на ежедневните задачи
1 - Осъзнатостта (Чайтаня) е цялостна. После се промъква раздробяването и Чайтаня се смалява до Читта-вритти (разделното съзнание, ума). Тогава Целостта на Живота (Проникновението) се изгубва и пакостите на разделната психика („аз-ността”) се развихрят с пълна сила, превръщайки благословията на Екзистенциалното Себе в трагично аз, т.е. в калпавата его-структура на „преживяванията”, която е построена върху влиянията на окръжаващата среда.
2 - От Вездесъщата-Всемогъща Божественост, като вълнички във водата, се е появил целият мрак на мита - ум и вредите от него.
3 - Така както огънят се разгаря в пламъци и се разпространява надлъж и нашир от вятъра, а вятърът освен това изгася пламъка на свещта, така и „азът” (като ум) може да създаде ад като изгражда сложни представи за себе си е за другите. „Аз” (като Живот, съществуване) може също така да унищожи егоцентричните дейности чрез медитативна осъзнатост, за да бъде в блаженството на Проникновението.
4 - Липсата на внимание относно вредите от дейностите на ума спъва приключването на тези дейности.
5 - О, Невинни, Простодушни, разбери „аз-ността” и нейните действия! Тогава липсата на действие на този „аз” е най-висшето действие за основно преобразуване в психиката!
6 - Да се види фалшивото като фалшиво означава автоматично възкресение в Истината .
7 - Да се видят всички глупави ограничения означава по естествен начин да разцъфти святото блаженство на Любовта.
8 - Ръката, прегръщаща съпругата и ръката, която прегръща дъщерята, е една и съща, но осъзнаването в енергията на разбирането е в красотата и благословията на Неназовимото в разнообразието на взаимоотношенията .
9 - Нека умът-мит изчезне въз основа на „не-ума”, не-себето, за да се разкрият Себето, Живота, Любовта, Божествеността; плавно и без усилие. Не е нужно каквото и да е усилие. Усилията са пътувания на егото и като такива са пътувания в грешна посока. Усилията са полезни в техническите неща, където има разделение между субект и обект.
10 - Екзистенциалната енергия се прахосва чрез отпечатъците на желанията (Васаните). О, невинни, не оставай невеж относно номерата и капаните на желанията (Васаните).
11 - Вредите от желанията опетняват Себето, така както облачният слой закрива пълната Луна!
12 - Огънят на знаенето – не задоволството от взетото назаем знание – освобождава хората от илюзиите на „аза” и ума.
13 - Когато човек изостави приемането и отхвърлянето, харесването и нехаресването, оправдаването и осъждането, неговият ум-мит изчезва, макар все пак да остава валиден за изпълнието на основните задачи.
14 - Джагрити (будно състояние), Свапна (състояние на сънуване), Сушупта (дълбок сън без сънища) и Турия (четвъртото състояние, което не може да бъде описано с думи) са четирите различни състояния на човешкото съзнание и на онова, което е отвъд съзнанието.
15 - Умът не трябва да бъде завладяван, тъй като „завоевателят” е същия ум, митът! Не-действието на ума „аз” е настъпването на Върховната Интелигентност.
16 - Да останеш несмутим е основата на блаженството. Това е освобождението, Живота, Себето.
17 - Сатсанг с криябани за изучаване на себето (свадхая) и крия пранаям заедно водят до чудното състояние на здраве и благополучие.
18 - Всяко движение на ума, под какъвто и да е предлог, е движение в грешната посока!
Глава 5
Изчезване на безпокойството и агонията за себе си и за останалите
1 - О, Рама, Невинни, процесът на изследване на „аз-ността”, т.е. когато се питаме „Каква е тази „аз-ност”, може да е огънят, който изгаря семената на пагубното дърво на егото, наречено „ум”, което блокира разбирането на „Себето”, Живота, Божествеността. (Това е „свадхая” – програмата от първия ден в крия йога).
2 - Страданията не засягат движението на Осъзнаването на „това, което е” в „свадхая” процеса.
3 - Възприятията в процеса на Себе-познанието са подобни на естествената сладост на млякото.
4 - Божествеността в различните й прелести – Брахма-Вишну-Шива - танцува, за да изчезне в Свободната от Разделение Осъзнатост, която е вътре в собственото Себе.
5 - Онзи, който знае – илюзията за вода не се случва в миража. Себето не може да бъде обезпокоено от действията на аза.
6 - Чрез свадхая и интензивна пранаяма умът се изпарява в „не-ума”.
7 - Цени сатсангите със сериозни криябани и поддържай връзка с Бхагавад Гита. Достигни до състоянието на Върховна Осъзнатост не за месеци, а само за дни!
8 - Обуславянията престават да действат по време на сатсангите в компанията на криябани. Осъзнай, че рожденият ден (още една година след раждането) е също така и денят на смъртта (една годна по-близо до смъртта).
9 - Отровата на „аз-ността” може да се превърне в нектара на „това, което е” чрез съзерцание в свадхая процеса.
10 - Анализът (освен в техническите работи) е истинска парализа!
11 - Един садху (мъдрец) в безизборна осъзнатост е тих, без какъвто и да е признак на себичност, под каквато и да е форма.
12 - Когато човек е спокоен, околните вълнения не го смущават; но ако човек е неспокоен, тогава всичко около него гори!
Глава 6
Заличаване на аза, за да се прояви Себето
1 - Проникновението (не-„азът”) е неопетнена, необятна Осъзнатост; непривързана към тялото и към ума. Медитацията (заличаване на аза, а не диктат на аза) е Пробуждането на Себето.
2 - Паметта, интелектът, умът, егото са в рамките на разделното съзнание. Отвъд всичко това е Енергията-Интелигентността – вечна, безкрайна – всепроникваща, Свободна от разделението Осъзнатост. Ти си онова (другостта)! Татвамаси!
3 - Проникновението е свободата от мъките на „аз-ността”.
4 - Недействието на „аза” е най-висшата проява на началото на Проникновението.
5 - Проникновението е отвъд описанието, отвъд думите, отвъд всички чудеса, с които умът пленява.
6 - В океана на Осъзнатостта, Себето, Аза; остави вълните на себето, аза, да се издигат и падат!
7 - Концептуалното общество е резултат от невежеството относно Върховното Блаженство. Знай това!
8 - Азът се покланя доземи на Мен! Вътрешно! Пътуването навътре към истинността! Божествеността - Свободната от разделение Осъзнатост, вътре в Мен! Не е небходим никакав път, за да се стигне там! Истината е земя без пътища!
Глава 7
Чистотата е Святост
1 - О Рама, Невинни, знай, че да играеш (Лила) ролята си означава да си вътрешно неактивен, независимо от външните дейности за практически цели – външно вършител, а вътрешно - невършител!
2 - О, Рагхава (друго име на Рама), когато желанията се изоставят вътрешно, всичко, което се прави, е феномен на премахването на обусловеностите и е стъпка към мукти – освобождаването.
3 - Едно всестранно схващане, един поглед в енергията на разбирането, характеризиращ се с изоставяне на обекта за концентрация, е началото на Разкриване на Себето в пасивното движение на медитацията. Медитацията не е концентрация върху нещо определено, а е пасивно внимание върху целостта.
4 - Нека гората на фалшивата двойнственост бъде изгорена от разбирането, което се разгаря от вятъра на мъдростта. Тогава човек е обзет от щастие, което не е от ума.
5 - Човек е здраво ограничен отвсякъде от идеите за „аза”... Тези окови се разсичат с меча на свободното от разделение осъзнаване, което всъщност е ИСТИНСКОТО „Аз”. По този начин човек е вече щастлив!
6 - Насоченото навътре внимание не означава, че човек трябва да е небрежен и невнимателен при изпълнението на необходимите задължения.
7 - Осъзнатостта е естественото състояние на човека! То не може да се подсигури чрез какъвто и да е зловреден „метод”!
8 - Остани свободен от умствените представи, освен в полето на действие на техническите неща.
9 - Остави глупавите концепции, за да останеш в чистотата на разбирането.
10 - Насладите и скърбите на тялото са несравними с дълбокото спокойствие на Живота - Любов.
11 - Нека Видя (знаенето, възприемането) не остане потиснато от Авидя (взетите назаем, високопарни словоизлияния от втора ръка,).
12 - Притежавай това, което е необходимо и подходящо, без глупавата гордост от притежаванато.
13 - Бъди огледало! Просто отразявай „което е”, без каквото и да е изменение.
14 - Нека „Адвайта” бъде мъдростта, свята и тайна. Не позволявай изразяването й с думи да я опростачи!
Глава 8
Чудото и мъдростта на без-азността, т.е. на Себето
1 - Осъзнатостта в свободата от двойнственост води до основно преобразуване на психиката.
2 - Себето надделява, независимо от всички злини на калпавото, дребно себе и неговите мании.
3 - Брахма прониква навсякъде.
4 - Вие не сте това, което мислите, че сте; вие сте „Онова”, за което не можете и да помислите!
5 - Знанието не е знаене. Знаенето започва, когато приключи знанието.
6 - Когато мисълта (също както и „мислещият”) приключи, мисленето (възприемането) започва.
7 - Не е „аз съм Това”. А е само „Това” – няма никакво „аз”!
8 - Има само Обожание! Това е Йога! Разделянето на две между обожаващия и обожаваното е Вийога.
Глава 9
Изследване в проникновението
1 - Его, неопетнено от разделителната мръсотия на невежеството, е Безкрайната, Вечна Милост (или Благоволение) на Вездесъщото.
2 - Живот без вникване (разбиране) в дейностите на глупавото себе е като лампа без масло.
3 - Себето трябва да изпълнява своите функции като себе за практически цели. (Така като Шибенду (брамин) беше служител (шудра) за практическите цели по издръжката на неговото семейство в продължение на 25 години).
4 - Психологическите вложения в отъждествявания са причините за скръбта и депресията.
5- За детето едно слонче от глина представлява истински слон; за „възрастните” концептуалното себе (егото) е истинското Себе (просветлението).
6 - Гирляндът може да бъде объркан със змия. Така също и СЕБЕТО (Милостта на Божествеността) се обърква със змията на разделния психичен „аз”.
7 - Несъществените неща (притурките) са много, Осъзнатостта е Единствена.
8 - Недвойнственото се проявява като двойнствено под формата на подвижно и неподвижно.
9 - Едно СЕБЕ, много себета. Пурамадам Пуранамидам и т.н., което означава, че СЕБЕТО е пробудено в себето, непредсказуемо, от неизмеримата Милост (Благодат).
10 - Небето не се цапа от праха, от пушека или от облаците. Няма никакво оскверняване на Себето от което и да е действие на себето.
11 - Свободната от Разделение Осъзнатост може да се изгуби в Разделното Съзнание подобно на огъня, който хвърлен във водата, губи свойството си.
12 - За производството на захар от захарна тръстика, олио от сусамово семе, масло от мляко, са нужни естествени усилия, а не някакви пътувания на егото. Осъзнаването на Себето във всяко едно себе може да бъде спонтанно, безусилно – дарено от неназовимата Благодат, която тече от Гуру-Процеса/Другостта!
13 - Гуру Процесът е Огледалото за Ученическия Процес.
14 - Себето е Всичко във Всичко.
15 - Не съди Гуру-Процеса!
16 - Бог, Животът, пребивава във всичко!
17 - Идеята за Осъзнатостта не е Осъзнатост! Единствено Осъзнатостта сияе!
18 - Идеята за знаещ и познато са празни постулати!
Глава 10
Сат – Чит – Ананд Брахма
1 - Върховното състояние на Блаженство е това, в което умът е унищожен, макар да е наличен за ежедневните задачи.
2 - Връзката с обектите на сетивата не е робство, когато „състоянието на свобода Сат-Чит-Ананд” е разбрано в дълбочина, всеки сам и за себе си, по време на айя-Йога ученията от програмата на посвещението в крия.
3 - Безизборната Осъзнатост е вратата към независимостта, или свободата, или Нирвана.
4 - Истината не трябва да се компрометира от идеите за нея.
5 - Фалшивото разделение между знаещия и това, което се знае, е началото на робството.
6 - Проникновението не е в двойнствеността между виждащия и видяното.
7 - Медитацията не означава подкрепа на „аза” по един или друг начин, независимо с какви средства.
8 - Медитацията се случва в четири измерения: Положение (Поза), Пранаяма, Пранав, Пинеализация*.
9 - Стихването на мислите с принуда е покана за още вълнения на „аз-ността”!
10 - Не е нужно да се култивира състояние, подобно на скала, за да се постигне „медитативно състояние” (за да закачат хората „на кукичката”, да ги хванат и в крайна сметка да ги сготвят).
11 - Просветлението е стихването на ума, независимо от продължаващото му ползване за технически задачи.
12 - Всяко твърдение, или изразяване, или концепуализация на разделния психичен „аз” за „Брахман” не е „ТОВА (което е)”. „Брахман” не е дори „Шунята” на будистите!
13 - „Себето” и неговите глупости биват отхвърлени от СЕБЕТО, така както змията оставя старата кожа след себе си по естествен начин.
14 - Самадхи не е състояние, подобно на „скала” или каквото и да друго изкуствено състояние, популяризирано от установените практики на „хиндуистки” или други „религиозни” общности. Стой настрани от всички видове промиване на мозъка на духовния пазар, отнасящи се до „Върховното Състояние”.
15 - Каменният стълб съдържа статуята, дори тя да не е издялана. Просветлението съществува, дори когато не е „преживяно”. „Бог” Е, дори да не е „видян”.
* Думата „пинеализация” беше измислена от един крия йога от ученическата линия на Лахири Масая - монах, известен като Ганеш Баба. Тя означава пасивно внимание в мястото, където се намира пинеалната жлеза. Пинеалната жлеза е разположена в центъра на мозъка, между кутастха и шестата чакра – агня чакра, а йогите наричат това място Брахма Грантхи.
Шри Рам Джей Рам Джей Джей Рам