Послание Париж, 26.01.2009 г.
„Ти” и проблемът сте един, не два отделни процеса
Да се каже, че „ти си проблемът и че никакъв отговор, даден ти от друг или идващ от „теб самия” не ще разреши проблема и че всъщност търсенето на разрешение продължава проблема”, не е това, което искате да чуете когато идвате при Шибенду. Но това е, което той вежливо казва, понеже не е в бизнеса на „съчувстващите” психиатри или свещеници.
Свадхая е пробуждане за сериозно разбиране на „аз”-а, не съчувствено увековечаване на „аз”-а. „Съчувствието” служи, за да угоди на проблема, „съветът” осигурява възможности за заобикалянето му. Подобни отговори не помагат да се схване истината за проблема. Не е негативно или жестоко да се посочи, че „аз”-ът е проблемът. Свадхая катализира (предизвиква) разбирането и следователно не дава утеха, насърчавайки разделителния процес в човешкото съзнание, като глези всячески фалшивата психика „аз”.
Да избягваш процеса на Свадхая - наблюдението на „аз”-а без „наблюдаващ”, е да предпочиташ да живееш в лъжа и заблуда. Консултантите, помагащи на илюзията „аз” да се приспособява под претекста на съчувствието или състраданието, са всъщност съучастници на тази фалшива фрагментация, като подхранват явлението „ставане на някакъв” и подтискат блаженството на „съществуването” – живото качество на живота.
„Съществуването” е ценност (Самапати), „ставането” е терор (Випати). Себеосъзнаването не е нито себе-насърчение, нито себе-обвинение. Свадхая не е приспособенческа терапия за долнопробния малък „аз”, а унищожаване бруталността на „аз”-а с цялата му болка, агония и антагонизъм. Осъзнаването (Свадхая) е искрена и усърдна работа, но „аз”-ът е изобретателен до безкрайност в заобикалянето и чрез заниманията си с взето на заем знание.
Знанието ласкае „аз”-а, то позволява на илюзията да „израства” и да се „променя”, което е просто модифицирано продължение на същия „аз”. Знанието не поражда действие, а инерция!
Някой възрази, че „без знание ние сме нищо” и му се каза „вие сте нищо ... и защо не!” ... Възприятието на тази нищожност е началото на мъдростта. Когато мъдростта е пълна и цялостна съществува енергията на празнота, на равновесие, на ведрост, на святост. Устойчивото осъзнаване рано или късно ще разтвори „производителя” на всички проблеми – високомерния и злосторнически лукав „аз”. Действието не е следствие от яснотата. Яснотата е действие.
Да назоваваш чувствата, да говориш за ревност, страх, желание, вярвания, не подпомага разбирането и осъзнаването. Думите са наситени с оттенъци на укор или осъждане. Процесът на вербализиране (изразяване с думи) е част от „аз”-а, който отхвърля истинността. Когато няма назоваване, тогава „аз”-ът се разтваря, за да изгрее съществуването.
“Sarvameva Parityajya Mahamouni Bhavanagha”
„Бъди достъпен за безмълвното виждане без отношение на зрител и без назоваване.”
Непризнатата лъжа („аз”-а); обяснението, вкопчено в утеха; думата, маскираща се като нещото; разрешението, намерено чрез мисълта – всичко това убива осъзнаването и увековечава защитния механизъм на „аз”-а. Да превъзмогнеш фалшивите деления на грозното съзнание и така да преминеш в неделимото осъзнаване, е да се отвориш за най-дълбоката мъдрост на човечеството.
Джай „не-назоваване”