Послание Хотел „Алелуя“, ритрит, Фатима, Португалия, 20 април, 2011г.

Две святи песни на Тагор

1.

Shudhu Tomar Baani Noi Go

Hey Bondhu Hey Priyo,

Majhey Majhey Praaney Tomar

Parosh Khani Diyo

Saaraa Pauther Klaanti Aamaar

Saaraa Diner Trishaa,

Kyamon Kore Metaabo je

Khunje Naa Paai Dishaa;

E Aandhaar Je Purno Tomai

Sei Kauthaa Bolio.

Hriday Aamaar Chaai Je Ditey

Kebol Nitey Noi,

Boye Boye Byarai Se Taar

Jaa Kichnu Sanchoi.

Haat Khaani Oi Baariye

Aano, Daao Go Aaamar Haatey;

Dhorbo Taarey, Bhorbo Taarey

Raakhbo Taarey Saathey;

Yaklaa Pauthey Chaulaa Aamaar

Korbo Raumaunio.

 

Слушай безразделната Интелигентност и остани свързан с Живота, протичащ в тялото. „Азът“, „мене“ – фалшивото разделяне във вътрешната същност, е неспособен да направи каквото и да е в съзнанието, съсипано от конфликти, претоварено от непрестаннното търсене и умората и депресията, породени от него.

Нека този мрак в коридора на противоположностите в ума бъде заличен от Всемогъщото.

Животът споделя. Алчните пориви на ума не са Живот.

Ала този свят Живот в тялото в пълен потрес трябва да мъкне мъчителния товар на глупавия ум.

Нека Животът и Целостта му се разкрият и нека човекът бъде способен да живее в усамотението (у-един-ението) на Живота – не в сепаративната самота на ума.

 

2.

Chaurono Dhoritey Diyo Go Aamaare

Niyo Naa, Niyo Naa Sauraaye.

Jibono Maurono Sukho Dukho Diye

Baukkhey Dhoribo Jauraaye.

Ksholito Sithilo kaamonaar Bhaar

Bohiya Bohiya Phiri Kauto Aar,

Nijo Haatey Tumi Genthey Niyo Haar,

Phelonaa Aamaarey Chhauraaye.

Bikaaye Bikaayee Deeno Aaponarey

Paari Naa phiritey Duaarey Duaarey,

Tomaari Koria Niyo Go Aamaarey

Bauronero Maalaa Pauraaye

 

Нека ученикът в тялото хване „нозете“ на Гуру процеса, ако някъде такъв се прояви.

Тогаз, нека тялото задържи тези „нозе“ до гърдта си (сърцето), изоставяйки всяко удоволствие и болка, както и всичко живо и мъртво!

Като ученик си вече уморен да носиш товара на търсенето и искането на ума.

Нека Животът (Гуру) вземе превес и възстанови реда, разтваряйки напълно демоничните безредици на сепаративната „аз-ност“.

„Азността“ достатъчно е проституирала в мрачните си разделения и конфликти.

Сега, о Живот, о Гуру, моля те „венчай“ се с този ученик, за да няма вече двама, нито дори един, защото сега е благословията на нищото!

Джай святи песни на Тагор