Послание Париж, 28 август 2010 г.

ЧУДОТО НА ЕКСПЛОЗИЯТА

Според Планк началото в пространството се намира на 10-33 mm (десет на минус 33-та степен) – една милионна от милиард от милиард, от милиард от един милиметър!

Началото във времето, отново според Планк, се намира на 10-43 секунди – една десета от милион от милиард, от милиард, от милиард от милиард от една секунда!

В тази начална точка на пространство-времето, цялата вселена, така както е позната сега, с нейните галактики, звезди, планети и т.н., е била концентрирана в една единствена точка – 100 милиарди, милиарди пъти по-малка от главичката на карфица! Така както семето съдържа целия план и цялата информация на порастващото дърво, така тази единствена точка е съдържала целия потенциал на цялата разширяваща се вселена, а така също нейния окончателен край в мистериозна „черна дупка”!

Под тази едничка точка и отвъд тази черна дупка съществува жизненост и истинност, енергия и интелигентност, Чити-Шакти, това, което е непознаваемо, непроявено, неизмеримо, неназовимо, неопределимо. За съжаление, да се каже, че „Това е неопределимо” е още едно определение и така дори това твърдение е неточно! Странната математическа интелигентност на нематериалната Енергия внезапно е сътворила една уникална материална точка, от която се е проявил целият Голям взрив, за да изчезне отново в една голяма черна дупка от Святата Енергия. Материално проявената Вселена е в страхотно Движение с перфектен математически порядък, докато основната Енергия, откъдето е изникнало цялото нещо, е в Покой.

Санкхя на Махариши Капилачария и модерната квантова физика не са две. Това, което мъдрецът е разбрал чрез експлозия в дълбинната същност, Макс Планк е разбрал посредством превъзходството на интелекта.

Nidhaanam Beejamavyayam.

(Бхагават Гита IX/18)

Нашият, така наречен, живот е нашето ежедневно терзание, ежедневна обида, мъка и объркване с мимолетна радост от „не-ума”. Приключването на това злочестие (тази „азност”) е смърт. Ние сме се вкопчили в известното и отбягваме чудото и мистерията на неизвестното. Какво ни е известно? Нашата къща, нашите мебели, нашето семейство, нашите склонности и характер, нашата работа, нашето заимствано знание, нашата слава, нашата самота или егоцентризъм, нашата крайна алчност и задоволство, наречена бог, нашия страх и неговата лукавост – всички тези дреболии, кръжащи безспирно сами в себе си в един ограничен шаблон на огорчение. Свободата от тази ежедневна битка на познатото, за да си в състояние на „не-знаене” въпреки цялото знание, е най-великото просветление. Това е да умираш психологически от момент на момент. Тогава страхът от смъртта изчезва напълно. Свободата се простира отвъд полето на разделното съзнание, състоящо се единствено от фрагментации.

Дисциплината идва от постоянното наблюдение на „това, което е”, което е фалшивото вътрешно разделение. Всички неразбории се пораждат от безспирното преследване на „това, което трябва да бъде”. Принудителната дисциплина е фалшив порядък, тоест тя все още е безпорядък.

Вътрешната експлозия може да се превърне в красноречие. Това е красноречивата тишина, предавана чрез думи от това тяло. Отстраняването на всичко „мое” е смъртта на „аза”. Няма нищо, което да се задържи като остатък. Това, което е сега, е нищо. Сградата на „аза’ рухва. Покривът на „моето” е отнесен. Стените от догми и системи от вярвания се сгромолясват. Огледалото на идеите, които са само „аз”, „аз” и „аз”, е разбито. Падайки, планинските потоци разцепват скалите, но водата не е остра. Думите на Шибенду са пронизващи, но не сурови, ако можете да слушате! Истината не е остра, тя е светлина от свята лампа, разбиваща вековната тъма.

Джай Експлозия!