Послание Париж, 3 май 2010г

Непрекъсващата мисъл е материална, механична и рутинна. Тишината между мислите е свята.

1. Споменът за физическа болка е уместен, тъй като това ни помага да избягваме ситуации, които водят до инциденти, причиняващи физически травми. Но дали е мъдро да се запомнят психологическата болка (или почести)? Не е ли възможно да се живее без нито една представа (психологически натрупвания и отхвърляния) за себе си или за някой друг? Тогава, би ли било изобщо възможно да бъдеш наранен? Отговорите на тези въпроси трябва да дойдат вътре в теб самия, без никаква външна помощ или препоръка. Само тогава човек може да открие какво е медитация – не глупавите брътвежи на „гурувците”, не фантасмагориите на „треньорите” или „учителите” по медитация.

2. Свободата е естественото състояние в медитация, където съставките на съзнанието като традиция, безпокойство, име, позиция и привързаност приключват от само себе си. Това значи, че продължителността на „аза” се прекършва. Човек не трябва да остава в примката на тълкуването, а трябва да достигне до факта чрез проучване (свадхая). Обяснението също може да бъде его-пътуване. Но огънят на факта е изгарянето на фалшивата фрагментация във вътрешното същество.

3. Има ли нещо свято в разделната структура на илюзията „аз”? Свято е това, което никога не се е раждало, което е безсмъртно, безвремево, което няма начало и край! Никой не може да го разбере – обаче то може да се саморазкрие, когато човекът е изоставил всички неща, които мисълта е направила святи! Когато църквите, джамиите, храмовете, фантазьорското промиване на мозъци с „духовността на новата епоха” с техните изображения, калиграфия, вярвания, ритуали, догми, обусловени рефлекси като „духовни преживявания” се разберат задълбочено и изоставят напълно, когато няма свещеник, нито „гуру”, нито „мастър”, нито последовател, тогава в това страхотно качество на тишина и святост може да дойде нещо, което не е докоснато от мисълта, което може да е виталната истинност на другостта, неизмеримото и неназовимото.

4. Нека се задълбочим върху скорошен отговор от Шибенду до един криябан от Йоханесбург, притежаващ всестранната Яснота на Разбирането.

”Сега намерих време да разгледам материалите, които ми беше изпратил за псевдо „духовните” дейности, произтичащи от обусловените рефлекси, случващи се в разделните психики „аз-ове”, маскиращи се като криябани. „Аз-ът” не е кой знае какъв проблем в техническата, фактическа, рационална, интелектуална, критична сфера. Но грозната „аз-ност” с престорена смиреност, самохвалеща се с „духовни” дарби и умения е наистина ужас и катастрофа.

Състоянието на не-знаене, на отвореност, на безизборно осъзнаване е, разбира се, състояние на Интелигентност, Чайтаня, Живот. Принудите, парадоксите и преследванията, заимствани от фантазьорските идеи на „духовността на новата епоха”, водят до умствени замърсявания и перверзии, създавайки повсеместно объркване и хаос. Заимстваното знание провокира преживявания и тези обусловени реакции от Чита-врити усилват така нареченото знание, вярвания, упования и очаквания. И животът тогава става кошмар в разделните и разколнически беди на ума.

Бог не е истина. Той е зловонен боклук и крайната алчност на ума, който е враг на Живота, Любовта и Интелигентността. Но Истината е Бог. Истината е „това, което е”, тя е огънят на смелостта да видиш фактите в делата на невротичните и объркани умове. Истината не е да бягаш в приумиците, фантазиите и фрагментациите на „аза”. Бог и „Мастърите”, изфабрикувани от ума и „аза” са лъжите и ламтежите на копнежите, пораждащи отчаяни търсения за зависимости във фалшивите и фантазьорски системи от вярвания относно Учителите и Боговете. Цялата система на „Мастърите” и всички измислени истории са били прокарани от лукавия епископ Ледбитър на Теософското общество преди много, много години, а в последствие са подети от разни умни и изобретателни „духовни-свамита” и амбициозни и пробивни „гурувци”, търгуващи с чудеса и слухове.

Шибенду сърдечно поздравява теб и твоите приятели-криябани за това, че поддържате чувството си за хармония и огъня на разбирането и че не отдавате своята рационалност на преобладаващата у някой хора параноя под лозунга на „духовност” и връзка с „Мастърите”.

Моля те, стой на страна от така наречените демонстрации на „духовен феномен”, от хора без каквото и да е ясно чувство за баланс и разбиране. Поддържай огъня на наблюдението както и мутациите в мозъчните клетки, т.е. без да се въвличаш във фалшивата дихотомия между наблюдател и наблюдавано в измерението на вътрешното осъзнаване (Чайтаня). Моля да споделиш това писмо с всички криябани от твоята родина, което ще е възможност да им се помогне да не бъдат омотани в мръсните дейности на „аза”. Бъди достъпен за Светия Кръст, който представлява анулиране на тази илюзия, наречена „аз”.

ДЖАЙ ЯСНОТА