Послание Канака (Крим, Украйна) 7 юни, 2012г.

Вероятни въпроси от Ануп на неговия рожден ден!

1. Има пуджи, ритуали, богове, свещеници, храмове, църкви, джамии, синагоги, центрове на безброй секти, култове, общества, групи, братства, религиозни и духовни организации и техните лидери, свети мъже и жени с техните проповеди и практики, богослужения и свещени идеали, с мантри, янтри, тантри и още и още. Всичко това фалшиво и излишно ли е? Вашето разрушително учение по света, Вашите силни послания, Вашите възприятия и коментари, Вашите проникновения и аналогии, изразени понякога с думи, ме карат да мисля, че всичко това може би е доста фалшиво!

 

 

Да, всичко това е фалшиво! Ако беше вярно, нашата планета да се е превърнала в рай досега. Всичко, извършено под знамето на религия, Господ, духовност и така нататък, е просто стратегия на егото, която дава продължение и постоянство на илюзорната фрагментация, наречена „аз”, „аз”, „аз” и „ти”, „ти”, „ти” (Читта вритти), като по този начин божествената осъзнатост (Чайтания) е държана на разстояние. Всичко това е превърнало човечеството в най-мръсния биологичен вид на планетата! Ние сме единственият вид, който убива милиарди от собствения си вид в световни войни чрез такива „велики” воини като Александър, Чингиз Хан, Таймур Ланг, Надир Шах, Мохамед Газнаби, крал Ашок (станал по-късно Будист), Хитлер, Сталин, Мао-Дзе-Дун, Пол Пот и други. Нито религията, нито идеализмът, национализмът или комунизмът са сложили край на войните и произволните убийства. Свещенослужители са подкрепяли войните и са благославяли Оръжията на Войната! Религиите са разделили човечеството. Изолирани правителства празнуват своята изолация. Техните учени служат на правителствата. Проповедникът се е изгубил сред своите думи, образи, системи от вярвания, лични мотиви и самонадеяност. Единствената полза от религията, боговете и духовността изглежда е да предлагат калпави парализиращи утешения и уверения и да помагат на доверчивите, обладани от чувство за вина хора да направят някои повърхностни промени в превъзбудената си и обезпокоена психика – изпълнена с болка и противоречие, агониия и враждебност. Един амбициозен човек не е в мир със себе си, макар и да говори за мир и братство. Тези, които се причисляват към организирана система от вярвания, са свикнали да търсят в света лидери, спасители, водачи и примери. А докато следвате някого, вие просто реализирате амбицията си – дали ще е в този свят, или в света на идеите или т.нар „духовен” свят, или пък в някой друг свят. Човек прекарва много години в натрупването на взето назаем знание от училища, колежи, университети, институти, но никой не прекарва дори и ден в пространството на чисто, неразделно, безизборно наблюдение над дейностите на ума, без да се повлияе от фалшивото разделение между наблюдател и наблюдавано във вътрешната психика!

 

 

2. Трябва ли да следвам традициите на Хиндуизма, макар че се намирам в друга далечна страна?

 

Осъзнаването не е следване или отричане. Обръщането към друга традиция не е проява на разбиране. Енергията на Разбирането и интелигентността, която е свобода от обусловените умствени начинания, е най-важна. Умствените инвестиции в традиции, обичаи, културни наслоявания и обуславяния може да са илюзии, но няма нужда да се задоволява „Аз-ността” с това да бъдеш срещу традициите, обичаите, културата и обуславянето. Нека има огромно увеличаване на енергията на безпристрастната интелигентност на пребиваването в „Това, което е”, вместо да се заравяме в „Това, което би трябвало да бъде” под натиска на предразсъдъците от старите натрупвания на ума.

 

 

3. Защо истината понякога изглежда горчива и неприятна?

 

Ако наблюдаваме безпристрастно, бихме забелязали, че мрежата от представи за нас самите ни пречи да се изправим пред и да видим фактите (истината) такива, каквито са. Тогава се изпълваме с горчивина и започваме за мърморим, нарушавайки мира и спокойствието вътре в нас. Ако човек е свободен от това да храни фантазии за себе си и другите, ако е свободен от скрити мотиви и амбициозни преследвания, тогава истината или фактите никога няма да са неприятни.

 

 

4. Как можем да спрем да завиждаме?

 

Ако искате да сте зависливи, опитайте и ще видите какъв ад ще настане. Не питайте „как”. Всичките „как” са просто забавление за егото и продължение на същата тази завист под друго покривало. Ако видите нещо опасно, просто бягате от него. Не питате някого как да бягате. Започнете от вътрешната си същност. Вижте ненужното разцепление между „мен” и завистта, което се превръща в защитен механизъм за всички умствени замърсявания като завист, алчност, вина, страх, объркване и т.н.

 

Когато човек живее с такава скорост, такова напрежение заради постигането на така наречения успех, причиненото по този начин безпокойство блокира всички възприятия. Тогава постигането на успеха е един голям провал!!!

Благословии за Ануп