Послание Финикс, Аризона, САЩ, 6 септември, 2007 г.
Майка Тереза
Шибенду плачеше, докато четеше, посветената на Майка Тереза основна тема на списание "Тайм" в броя от 3 септември 3007 г. Когато беше млад и наближаваше тридесет години, в края на 60 - те години на 20 век. Шибенду имаше късмета да бъде в любовта и енергията на Майката за известно време, когато тя общуваше, изпълнена с любов, на бенгалски език. Беше невъзможно да се открие някакво "Аз" в нейното същество. Такава беше празнотата, целостта и светостта на Майката.
Тази празнота, тази енергия, тази невинност, тази тишина, това равновесие, тази свобода е божествеността, която изпълваше нейното същество и използвайки нейното тяло, изпълняваше свещена мисия сред умиращите бедняци в Калкута. Това нямаше нищо общо с католическия свещенически занаят с претенциозността и тежката обремененост от теологическото празнодумство.
Не беше възможно нейната чистота да бъде въвлечена в преживяване на Иисус и Бог като условни рефлекси, плод на промиването на мозъци от взети назаем системи от вярвания. Така че тя "преживяваше" празнота и "липса" на Иисус и Бог! Човешкото разделно съзнание се поддържа от противоположностите и разделението. Преживяването на празнота не е празнотата, която беше реалност в нейния живот. Реалността никога не е преживяване, ТЯ е съществуване! Нейното преживяване на празнота беше точно обратното на фалшивото и скалъпено изживяване, породено от католическата обусловеност. Енергията на осъзнаване изразява това, което е, с цялата искреност и смиреност - милиони пранами (смирени поздрави) към това същество в нейното тяло. Не поздрав към вулгарността на суетата и користните интереси на свещеническия занаят и неговите претенции за "божествено изживяване". Божествеността се проявява тогава, когато всички предразсъдъци и парадокси, проектирани от минали ментални замърсявания, бъдат напълно прочистени! Божествеността е блаженството на вечността, а не бреме на изживяването. Неограниченото трябва да остане непознаваемо! Не ГО осквернявайте като ГО вмъквате в ограничената сфера на познато и непознато!
Чистотата в съзнанието на Майка Тереза е отвъд всички Преподобни и Кардинали, Архиепископи и Папи, които могат да интерпретират процеса в нейното същество като "Криза на вярата" и "отсъствие на Иисус и Бог"! А Майка Тереза пише: " Но моята молитва за единение я няма вече .... Аз вече не се моля".
Moлитвата е увековечаване на разделението и противопоставянето. Божествеността се появява с края на разделянето. Няма такава молитва, която може да пробие илюзията, разделната психика наречена "аз". Няма такава молитва, която може да взриви стените на умствения затвор и да освободи вас (живота), абсолютно и безусловно от вас самите (ума). Каквото и да"преживява" някой чрез молитвата, то е само пътуване на егото. А всички пътувания на егото са приближаване към фрагментацията, а не към проблясъка на неназовимото, неизмеримото.
Въпреки цялата самопожертвувателна работа, с която беше ангажирана, "азът" някак си крехко беше поддържан в нейното същество, поради обусловената дуалност: "аз и моята идея за Христос и Бог". Тази илюзия генерираше страдание, агония, срам, болка и вина. И това е защитният механизъм на "аза", но се предполага, че е много "религиозен".
Майка Тереза пише: "Що се отнася до мен... тишината и празнотата е толкова голяма, че гледам и не виждам... слушам и не чувам". Слава Богу, тя не беше разделена от тишината и празнотата, въпреки промиването на мозъка й като монахиня, като малка невеста на Иисус! Тя остана свързана (йоги), благодарение на своето присъствие в свещената земя на Капилачария, Патанджали и Вияса в свещеното измерение на Санкхя, Йога и Веданта.
Джай Майко Тереза