Париж, 30 март 2023 г

Невинността е Религията на Живота

Има един стар бенгалски филм, в който героинята е християнка, а героят – хиндуист. Те се отнасяли догматично към своите религиозни вярвания и невярвания. Въпреки че се оженили, в живота им нямало Разбирателство, Хармония и Любов. Карали се за дреболии. Семейният им живот бил изпълнен с напрежение и неспокойствие.

Те имали един бенгалски прислужник, който бил хиндуист по рождение. Той бил необразован и обикновен човек. Вършел цялата си работа с усмивка и песен на уста. Един ден докато вършел домакинската си работа, той пеел бхаджан (религиозна песен):

„Бхаджамана Нанда Гошер Нандане“

(О, ум, винаги помни детето, което играеше в градината на Нанда Гош, т.е. Кришна)

Като чу това, жената християнка се разсърдила и помолила прислужника да не пее хиндуистки бхаджан. Тя казала, че по скоро трябва да пее:

„Бхаджамана Мари Матаар Нандане“

(О, ум, винаги помни Сина на Майка Мария, т.е. Христос)

Той веднага започнал да пее това. Като го чул, съпругът хиндуист се ядосал много. Той нахокал прислужника и му забранил да пее тази християнска песен. Наредил му да пее само хиндуисткия бхаджан.

Прислужникът веднага запял “Бхаджамана Мари Гошер Нандане“.

(О, ум, винаги бъди в Градината на Мария Гош)

Тогава и двамата -съпругът хиндуист и жената християнка били учудени да чуят този бхаджан на невинността, който спонтанно събрал Мария и Гош (Кришна) в едно. Те прозрели мъдростта на Живота и Любовта в съществото на този обикновен прислужник.

Те разбрали, че в този човек няма реакция и обида, и той бил щастлив през цялото време в своята невиннност, докато те били изпълнени с вълнение и напрежение заради своите вярвания и догми.

Те разбрали, че за да има Разбиране и Любов:

– Човек трябва да е свободен от религиозните си вярвания и невярвания.

– Човек трябва да е свободен от културни вложения и обуславяния.

– Човек трябва да е свободен от следване и подчиняване. Вместо това, Човек трябва да разцъфти в собствената си енергия на разбиране.

Джай Невинност!