Послание Полет Париж – Делхи, 10 юли, 2008 г.
Няколко случки по време на скорошните програми в европейски страни
1) Имаше вечеря-събиране, домакинствана от едно семейство, проявяващо любопитство към Шибенду, но без какъвто и да е искрен интерес или дълбоко отношение към неговата работа.
„Първородният грях” от символичната библейска история не е яденето на забранения плод, a паразитното и глупаво любопитство! Любопитството е разделното (сатанинското) съзнание, довело до падението от райската божественост, която е неразделящо, щастливо осъзнаване. Така мъката и страданието станали отличителен белег на човешкия вид, отделяйки го от Божественото и Святото. Любопитството, както можем да видим, произлиза от недодяланото и усложнено его, изпълнено с взети на заем концепции и заключения, догадки и предположения, фантазии и влияния, заблуди и тъпота, отстоявания и арогантност, пораждащи всевъзможни конфликти, обърквания и принуди.
Разбирането и неговата свещена енергия е резултатът от задълбочено питане и изучаване (Свадхая), без намеса от его-центъра, на вътрешните дела на нашето същество, което е извън времето, както и на външните дела на нашето, обвързано с времето ставане (на някакъв). Разбирането е Космос, докато Любопитството е Хаос. Разбирането е танцът на божественото, докато Любопитството просто развъжда невротични съмнения и глупави желания.
Така, на тази вечеря-събиране Шибенду говори кратко, но никой не слушаше. Те бяха заети да споделят бутилките вино и когато видяха, че Шибенду не взема участие в процеса, се вълнуваха и забавляваха с оправдания и обяснения, заявявайки, че медицината също препоръчва виното. Ферментацията на виното е укрепването на фрагментацията в порочното съзнание на човешките същества. Слепецът няма да прогледне, ако му говориш за светлината. Шибенду просто си замълча.
Екстазът на Шибенду е истински и безпределен, не се намира в бягствата на пиянството. Човешките същества са окайващо неспособни да разберат и контролират последиците от своите страхове, алчност, завист и глупост. Те не могат да освободят себе си от заболяването „моят бог”, „моята страна”, „моят език”, „моята култура”, „моето семейство”, „моята къща”, моят гуру” и т.н.
2) Просторно Черно море отпред и красива планинска верига отзад, на това място Шибенду разговаряше с ученици-приятели от Варна (България). Един от тях попита, как тази малка илюзия „аз” закрива огромната интелигентност (Чайтаня), налична в нашето тяло? Как това парвеню „аз” блокира енергията на разбирането (Чити – Шакти), с която сме надарени? Как тази измишльотина „аз” покрива святото?
Ами, малка прашинка в очите ви не ще ви позволи да видите огромното море и голямата планинска верига, които са тук. Така фалшивата дихотомия във вашето съзнание определено ще затъмни необятната божественост в човешкото съзнание!
3) Един забележителен свещеник от Българската православна църква дойде да види Шибенду и каза нещо твърде неочаквано. Християните поддържат, че Бог е далеч в рая и вие трябва да се напрягате, да се борите и да страдате много, за да Го достигнете. Комунистите казват, че екстазът на божественото е точно тук, съвсем близо, просто наоколо. Само се отървете от разделенията и сложете край на експлоатацията на човек от човека.
Може би само свещеник от бивша комунистическа държава може да изкаже нещо толкова дълбоко. Но къде са сбъркали? Големият „аз”, налагайки така брутално комунистическите идеали, се превърнал в най-голямото разделение и дихотомия и така експлоатацията и класите продължили под друг лозунг. И очакваният екстаз на рая бил осуетен. Свещениците със своята ловкост и лукав бизнес отново контролират хората, пропъждайки божественото на далече!
Винаги, когато разделящата, разделна психика „аз” е центърът на действието, накрая ще има безпорядък. А когато „не-азът”, Чайтаня направлява делата, съществува свята Утопия.
Джай Утопия