Послание Сиатъл (САЩ) 2 септември 2004

[Продължение на Послание 73]

В това послание са представени явленията от XI до XIII, които съдържат 28 стиха. Главата и стихът са обозначени по

същия начин, както и преди.

XI. Чист живот, Чисто съществуване, добродетелите на живота

6.17. Съзнанието в Йога, което означава не разделяне на мислещ и мисъл, разрушава цялата мъка, при условие че

човекът е умерен в яденето и развлеченията, в усилията и делата, както и в съня и бодърстването.

16.1. Безстрашие, чистоплътност, постоянство в нефрагментираната безизборна осъзнатост, благотворителност,

аскетичност, сдържаност, дух на не-натрупване и жертвоготовност, самопознание, почтеност (са жизнените добродетели).

16.2. Не-насилие (липса на злонамереност), виждане на това, което е, отсъствие на гняв и нетърпимост, спокойствие,

отречение, отсъствие на злословие, състрадание към всички създания, свобода от ламтежи, благост, скромност, липса на

капризи (са също добродетели на живота).

16.3. Енергичност, прощаване, силен дух, бодрост, липса на реакция, непретенциозност, тези също са добродетели на

живота. Те наистина са дарба и ценност у родените за достойна и божествена съдба.

18:20 Това е чистото познание, чрез добродетелта на което човекът вижда един и същ нетленен и невъплътен Живот във

всички въплътени живи същества, както и същото неделимо Непроявено във всички проявени отделни форми на съществата.

18.42. Спокойствие, сдържаност, аскетичност, добронамереност, прощаване, почтеност, познание, мъдрост, вяра

в Универсалната Интелигентност (Пурна Чайтанйа) са естествените отговорности, които се пораждат от чистия живот в

Съществуването.

18.49. С винаги непривързан разум, с овладяна обусловена същност, свободен от въображаеми очаквания и мотиви

и чрез духа на не-натрупване на предмети и представи, човекът достига върховното състояние на свобода от действието

(причина и следствие).

18.53. Изоставяйки егоизма, принудата, надменността, очакването, гнева, склонността за натрупване, себичността и

безразсъдството, човек става достоен за единство с Чистото Съществуване.

XII. Непроявеното, Непознаваемото

7.17. Мъдрецът, който винаги е в единно съзнание, отдаден на непроявения, e наистина възвишен. Универсалната

Интелигентност обича безкрайно този мъдрец и той обича Мен, Непроявения.

7.24. Макар че Аз съм непроявен, обикновените хора смятат, че Аз имам проявление, неразбирайки Моята Същност, която

е нетленна и непреходна Вечност.

7.25. Аз не съм проявен за обикновените хора, които са обгърнати от натрупаните фантазии на ума (желания, пороци,

безпокойства, противиречия). Този заблуден свят не разпознава Мен - безначалното и нетленното.

7.26. Аз (Универсалната Интелигентност) познавам всички проявени същества покойници, живеещи и все пак

неосъществени. Но Аз, непроявеният съм непознаваем!

7.27. Всички същества изпадат в заблудата на разделното съзнание, възникващо от амбицията и антагонизма и от

увреждащото въздействие на изборите и противоположностите.

7.28. Но тези, които са свободни от заблудата на дуалността в съзнанието, (тогава те) са достъпни за цялостни и

свещени действия (които не са реакции), водещи до края на злото, без да подхранват противоположностите. Такива хора

Ме разбират и почитат непоколебимо.

7.29. Тези, които разбират и вярват в Мен, отиват отвъд разрухата и смъртта и са в пълна Празнота (Брахма) при

всичките си действия, обогатявайки вътрешното съществуво.

30. Тези, които Ме възприемат като безначален източник на Пораждането, Поддържането и Поглъщането, остават свързани

с това възприятие в своето (холистично) съзнание дори в последния момент на смъртта.

XIII. Енергията на Равновесието

2.55. Когато някой изостави всички мотиви и желания на своето съзнание и по този начин се установи в неразделната

осъзнатост, в която той открива удовлетворение чрез преобразуване на его-аза в съществуващия-аз, тогава той е този,

чиято мъдрост е устойчива.

2.56. Казва се, че е мъдрец за този, който не е разтревожен от болка и който не е склонен към удоволствие, чието

привързване, страх, гняв са отмрели и който е непоклатим в интелекта.

2.57. Този, който е без привързване по всички фронтове, изправен лице в лице с това и онова, с добро и зло, който

нито приветства, нито отхвърля, неговата мъдрост остава устойчива.

2.58. Мъдростта остава устойчива у този, чиито сетивни възприятия остават отдръпнати, без да се превръщат в

чувственост, като костенурка прибираща крайниците в черупката си.

2.59. Чувствеността е преодоляна, но все още може да са останали едва доловими представи. Но и това изчезва, когато

някой съзре трансцеденталната Интелигентност.

2.60. Упоритата чувственост разклаща дори мъдрец, отдаден на устойчивостта.

2.61. Сдържайки чувствеността, придържайки се към реда, човек трябва да седи тихо, събирайки цялата енергия,

за да види това, което е всеобщото, целостта, интелигентността (Мен). Тогава неговата мъдрост остава твърда.

2.64. Сетивните възприятия без привързване и омраза по естествен начин са под контрол и са сдържани от само себе си.

И по този начин равновесието се постига автоматично и безусилно.

2.65. В състоянието на равновесие всички мъки се прекратяват лесно и жизнерадостното съзнание изведнъж става

достъпно за здравия разум.

2.66. Без да има порядък и безусилно внимание към цялото, не може да има нито мъдрост, нито мир. Как може да има

щастие за този, които не е умиротворен?

2.69. За този, който разбита (мъдрецът), егоцентричните постъпки се извършват в състояние на сън, въпреки че за

обикновения човек това изглежда като будно състояние. А когато мъдрецът е напълно буден в своята медитативна

осъзнатост за човешките дела, обикновеният човек може да смята, че мъдрецът просто спи!

2.71. Този, който е изоставил всички желания, действа свободен от всякакви копнежи. Безразличен към

натрупване и собственост, свободен от гордост и суета, той постига мир.