Послание Париж, 23 март 2021 г.

Резюме на книгата „Гуру Рамана“ от Оксфордския учен С. С. Коен, блажено живял с него и записвал чудните събития, които са се случвали около Святия хълм „Арунанчал“ ,чрез Съществото на Гуру Рамана Махариши. Той е бил наричан с уважение „Бхагаван“ (Бож

Книгата съдържа 3 части:

Част I : Впечатленията на С.С.Коен за Махариши, влиянието на Махариши върху неговите ученици и посетители, характерните условия в Ашрама.

Част II : Отговорите на Махариши на въпроси, задавани от посетители, идващи от цял Свят.

Част III : Дневникът на Шри Коен за последните две години от живота на Махариши и някои върховни учения от Абсолюта, които по естествен начин приличат на "Гаудапада", "Шанкар","Веданта учители", споменавайки също така дълбоката любов, излъчвана от Махариши.

Махариши е носел само малка препаска (каупин), очите му са били като хладни лунни лъчи, посрещайки хората с леко кимване и най-сладка усмивка. Човек се чувствал възхитително в близост до Рамана. Светостта на ашрама Рамана е карал човек да се почувства у дома си още от първия ден на пристигането си.

Влиянието на Махариши е било всепроникващо, както когато е мълчал, така и когато е говорел.

Много прочути личности, много Йоги-Садахака, Свами, лидери, политици, правителствени служители, лекари, инженери са идвали всеки ден. Какво ги е вдъхновявало да идват? Тези хора като Пол Бъртън, Йоги Рамия, Б.В. Нарасимха Свами, Муруганар Свами (известен тамилски поет) и много други, са идвали и оставали в малки и скромни къщи (Kutirs), за да бъдат близо до Божествения Махариши.

Същност на ученията:

Веднъж Рамана е пеел (на тамилски), което преведено на английски, звучало така: "Аз мислех за Теб и върху мен се спусна Твоята Милост и като паяк Ти ме плени в Твоята паяжина, за да ме погълнеш в избрания от Теб час". Състоянието на чисто съществуване (без всякаква следа от „Аз-ност“) е възприемало директно чрез това Същество свободното от Разделение Съзнание, с лекота напявайки тези песни.

Бхагаван няма нищо общо с „Окултизми", "Невидими Майстори", "Адепти", „Йерархии", "Лъчове", "Свръхчувствени Посвещения", „Събрания" и т.н. на „Теософския цирк“ по онова време. Веданта – естественият завършек на "Знанието", за да се появи директното знаене, се е случвало всеки момент в Съществото на Бхагаван Раман.

Духовното Отдаване е резултат от Милостта – е казвал Бхагаван. Няма нищо, което „ти“ правиш или не правиш, за да бъдеш достъпен до него.

Леките и шеговити диалози с някои ученици са били изпълнени с проникновение, когато са били разбрани изцяло, отвъд думите.

Европейските мисионери с техните гръмогласни Християнски речи, предизвикващи толкова много възбуда и шум не са получавали никакво внимание от Бхагаван, освен неговата бегла усмивка през цялото време.

Изучен и сериозен младеж попитал дали може да види Бог в живота си, преди да умре. Бхагаван, усмихвайки се мило, го е попитал: Кой е "Аз", Къде мислиш, че пребивава Бог, Какво е "живот", който си мислиш,че ще умре ? Младежът склонил глава и останал мълчалив.

Шри Йоганандаджи го попитал : " Ако Бог е всемогъщ , защо той не реши, че никой не трябва да страда по какъвто и да е начин и така да направи земята ни рай? " Бхагаван е останал мълчалив доста дълго, а после внезапно изригнал : Какво е Бог? Какво е страдание? Кой страда? Силата на тези три въпроса е била опустошителна. Шри Йоганандажи смирено напуснал мястото.

В отговор на въпрос, зададен от един Учен, Бхагаван казал: "Съществото“ е съвършено, "ставането" е несъвършено. „Себето- Живота“ е съвършен, „Себето –умът“ е несъвършен. „Чистата интелигентност" (Чайтаня) е съвършена. Преследванията на "Аз-ността“ (Читаврити) са несъвършени.

Самоубийството, убиването на невинното тяло е със сигурност погрешно. Умът е този, който трябва да се самоубие – истинският виновник – причинителят на всичкото страдание.

Животът никога не умира. И така, откъде идва въпросът за прераждането? Това, което трябва да умре, е плиткия малък ум с всичките му привързаности и враждебности, харесвания и нехаресвания, преследвания и парадокси, оправдания и осъждания и никога да не се роди отново, за да разрушава живото качеството на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

Бъдете достъпни за Божествеността и Гуру-Процеса, след това се отдайте и молитвата се случва автоматично, без усилие.

Разберете просто процеса на причина и следствие, за да се въздържате да вредите на другите и да излезете от порочния кръг. Да обичаш другия е най-важно.

„ Волята“ е добро име за егото - Аза, което е робство. Следователно приказката за "свободната воля" е илюзорна!

Каквото и да се случи, в дългосрочен план е добре.

 

Бъди неподвижен и знай : "Има само Онова, няма Аз!" , „Няма Аз съм онова“!!

Раман Махариши също е потвърдил и обяснил чудесната индийска Мъдрост на Джагрити,Свапна, Сушупта и Турия.

Мукти (Освобождение) е "Чистото съществуване“ , "винаги присъстващо". Робството на „Аз-ността“ трябва да е "винаги отсъстващо". Да Бъдеш Себето, е да познаваш Себето . Реалността, Съществуването, Себето са Всичко Едно!

Медитация е „заличаване на Аза“ - без неговото налагане под каквато и да е форма от „Аза“.

Свободата от психологическото време, "ставането", е „Сахаджа Самадхи“ – това е да бъдеш установен в естественото състояние на равновесие на Безизборно Осъзнаване. Това е Съществуването в Себето – отвъд всякаква вербализация чрез думи. Това не е "Самадхи", предизвикано "по изкуствен начин" чрез наркотици или хлороформни инжекции.

„Аз съм Онова“ означава, че има умствено ведро, продължаващо да съществува, държано под водата. „Само онова“ означава, че реката се е вляла в океана, разделността на реката е изчезнала в истинността на Океана. Сахаджа Самадхи е океанът на Себето на Вездесъщия, Всемогъщия, Всезнаещия, в който е изчезнала, разделната психика „Аз“. По този начин тя действа сега само като отправна точка за практически ежедневни дейности.

Думите на Бхагаван относно Нирвана живо потвърждават Енергията на Разбирането, съдържаща се в прочутата поема Нирвана Шатакам. Освобождението е абсолютно и необратимо.

Дневникът на Шри Коен

Това е страхотно вдъхновяващо! Посещенията на хилядите поклонници от цяла Индия, както и от други страни, на най-добрите лекари и хирурзи и техните лечебни процедури, посещенията на ВИП лица от политически и административни кръгове, известни поети и певци по времето, когато Бхагаван е страдал от злокачествено заболяване (рак на костите), са живо описани. Всички те са били удивени от забележителния феномен:

Имало страдание, но не е имало "страдащ" – такова е било спокойното любящо изражение.

Махараджи от тогавашните автономни държави са идвали да му отдадат почит. Хомеопати, Юнани (доктори, практикуващи мюсюлманска медицина), са идвали да видят дали могат да помогнат. Аюрведически лечители също са идвали. Вестниците са публикували всеки ден на първа страница информация относно състоянието на Бхагаван.

 

Краят е дошъл на 15 април 1950 г. и тялото е било погребано според обичайните ритуали.

Джай Бхагаван