Послание Париж, 15 април 2015 г.
Удивителното Величие на „Справедливостта”, „Провидението” и „Всевишния Бог” в името на ‘Християнството”! Умозаключенията на един „ерудиран и поетичен” британски държавен служител от недалечното минало.
Удивителното Величие на „Справедливостта”, „Провидението” и „Всевишния Бог” в името на ‘Християнството”! Умозаключенията на един „ерудиран и поетичен” британски държавен служител от недалечното минало.
Криябани, които са присъствали на Ритритите, са чували как тялото на Шибенду се изказва, че „Властта е Непочтена”. Цитираното по-долу официално съобщение от Фредерик Купър, заместник пълномощен представител на Амритсар, до Външното Министерство в Лондон във връзка със съдбата на размирните сепои (бенгалски войници) в Лахор, Индия датиращо от 1 август, 1857 г. е ярък пример за това. Съобщението показва пълната липса на Енергия на Разбиране и подчертава непочтеността на абсолютната власт. Текстът съдържа някои обяснителни коментари с шрифт италик, които са в скоби. Те са добавени от Шибенду Лахири:
„ На 30 юли над 400 сепои от 26-та Местна Пехота избягаха от затвора в Мианмар, където по заповед на Короната бяха задържани и разоръжени, за да се предотврати възможността да се обединят с бунтовниците от Делхи. Уморени и изгладнели, те без затруднения бяха преследвани до бреговете на р. Рави, където около 150 от тях бяха обстрелвани, натикани обратно в реката и удавени. Оцелелите плуваха през реката върху парчета дърво докато достигнаха противоположния бряг, където се скупчиха като ято диви птици, чакащи да бъдат заловени. Ако се бяха опитали да избягат, щеше да последва кървава битка. Но Провидението разпореди нещо друго. Наистина, всичко естествено, неестествено и случайно се обединиха, за да осигури тяхната съдба.
Слънцето залязваше в златното си величие; и докато обречените мъже със събрани длани се тълпяха надолу към брега при приближаването на нашите лодки, дългите им сенки се отразяваха в блещукащата вода. В пълно отчаяние, четиридесет или петдесет от тях се хвърлиха в реката; а соварите (сикхи войници конници), които бяха на позиция директно да обстрелват главите на плуващите, получиха заповед да не стрелят. Бунтовниците бяха изклчително смирени. Очевидно бяха обзети от внезапната и безумна идея, че ще бъдат съдени от военен съд след едно ободряваща освежаване, вследствие на което, те се оставиха да бъдат завързани само от един човек и наблъскани като роби по нашите лодки.
До полунощ, когато луната се показа зад облаците и разпръсна безбройните си отражения във водата, ние бяхме уловили 282-ма от бенгалските бунтовници. На сутринта дойде група сикхи („последователи” на Гуру Нанак – верни на Британското господство) с голямо количество въжета. Но тъй като нямаше достатъчно дървета, въжетата не бяха използвани. Голям проблем беше справянето с лоялните (не-бенгалски) кавалеристи мохамедани, които нямаше да си мълчат докато се въздава справедливост срещу техните разбунтували се бенгалски братя по религия. За късмет 1 август беше годишнината от големия мохамедански фестивал Бакра Ейд. Това беше едно много основателно извинение, за да се позволи на мохамеданските конници да се завърнат по родните си места и да празнуват, докато християните (слава на „християните”!) необезпокоявани от тяхното присъствие и с помощта на верните сикхи, могат да извършат церемониални жертвоприношения от друг вид върху своите (Бенгалски) събратя. (!!!)
Остана обаче едно последно затруднение от хигиенично естество. Но отново, за щастие („Всемогъщият Бог” наистина е сътворил британските граждани късметлии), бе открит един дълбок пресъхнал кладенец недалеч от полицейския участък, който по удобен начин щеше да разреши въпроса с отърваването от телата на позорните войници.
Призори затворниците бяха завързани в групи по десетима и изкарани от затвора. Убедени, че ги водят на съд и че техните неоправдани оплаквания са чути, сепоите бяха необичайно спокойни. Но когато изстрелите започнаха да свистят в застиналия сутрешен въздух и внезапно разбрали истинската и ужасна съдба, която ги очаква, те бяха обзети от гняв и учудване.
Екзекуцията продължи без прекъсване, докато един от нашите мъже не изгуби съзнание (той беше най-възрастният от стрелците) и беше разрешена малка почивка. След като бяхме застреляли 237 от бенгалските мохамедани, участъковият офицер беше информиран, че останалите затворници очевидно отказват да излязат от бастиона, където бяха затворени временно в очакване на екзекуцията. Тъй като предположихме, че ще има съпротива от тяхна страна, се подготвихме да спрем бягството им. Бастионът беше обграден, вратите отворени и ето, четиридесет и пет тела, полуживи от уплаха, изтощение, умора, жега и частично задушаване, бяха изведени на светло. Тези мъртви, заедно с техните екзекутирани съратници бяха хвърлени от местните чистачи в кладнеца. Така, в рамките на 48 часа след бягството си, целия 26-ти полк беше заловен и унищожен.
За тези, които обичат да разчитат знаци, ще посочим онзи златен кръст, който продължава да свети на върха на Християнската църква в Делхи, цял и непокътнат, въпреки че сферата, върху която той почива, е осеяна с дупки от куршуми на размирните неверници в града. Като символ, кръстът остана триумфално изправен върху един потрошен глобус! Как мъдростта и героизма на нашите английски войници изглеждат съвсем като кръст пред проявлението и удивителното Величие на всемогъщия Бог в името на Христианството!”
„Джай” Християнските Умствени Начинания и тяхната безразсъдност!!! „Джай” ум, отровен от власт, постове, положения и притежания!!!