Послание Ашвил, Северна Каролина, САЩ, 22-и август, 2014 г.
Човешките обусловености – девето
Да се опитваме да властваме над другите, да ги натоварваме с чуждо бреме, да им влияем по един или друг начин – подобни непрестанни или все по-задълбочаващи се склонности – дали това не е още една злощастна обусловеност?
Упражняването на влияние над даден човек на работното му място се прехвърля върху съпругата му, когато той се прибере вкъщи. Тя, от своя страна, прехвърля това доминиране върху децата си или върху домашната прислуга винаги, когато й се удаде възможност. Дори децата ще бъдат обусловени да властват едно над друго.
Възможно ли е да се живее без тази обусловеност на намесващия се ум? Не е ли възможно да се живее с едно огромно разбиране, учтивост, любов, взаимно уважение – спонтанно и естествено – а не като култивиран идеал на секта или култ? Властването често възниква под формата на прозелитизация (обръщане в друга вяра- бел.прев.), където някои - под маската на близост или приятелство – налагат на другите своите религиозни вярвания, опитвайки се да ги обърнат в своята система от вярвания, като по този начин придобиват усещане за контрол и самодоволство.
Нека да разберем това сами за себе си, в измерението на цялостното осъзнаване, а не като поредната дейност на нашето разделно или разделящо съзнание.
Три възприятия:
1. Тревогата (вътрешната) е уморителен шум, омаломощаващ и угнетяващ, докато вниманието в безизборност е тихо обновление – енергия на същестуването, толкова радостна!
2. Ученето – не ученето чрез „аза” – е движение в измерението на „не-аза“, един религиозен феномен на възприемане на Проникновението. А това води до незабавно действие.
3. Истинското учене – не просто следването или подражанието – е резултат на такова слушане, което се случва без каквото и да е намерение или пречка, идващо от ума или „аза”. Такъв ум оставя настрана всички мнения, догадки, преживявания и т.н. Тогава човек е достъпен за енергията и благословията на Вездесъщото Неназовимо.
Джай Вездесъщо