Послание Влака Москва (Русия) – Запорожие (Украйна), 22 март 2011 г.
Една фина Крия-йога песен в стила на Тагор
Aaj Jyotsnaa Raatey Saubaai Gyachhe Boney,
Basanter Ei Maataal Samirauney.
Jaabo naa Go Jaabo naa jey
Thaakbo Porey Ghaurer Maajhey –
Ei Niraalaaei Raubo Aaapon Koney,
Jaabo naa Ei Maataal Samirauney –
Aamaar E Ghaur Bohoo Jauton Korey,
Dhutey Haube Muchhte Haube Morey.
Amaare Jey Jaagtey Haube,
Ki Jaani Sey Aasbey Kaube,
Jodi Aamaai Paure Taahaar Monai.
Jaabo Naa Ei Maatal Samirauney.
Aaj Jyotsnaa Raatey Saubaai Gyachhe Boney.
Всички излязоха навън, за да се впуснат в чувствените, центробежни движения на удоволствието. Но в това тяло се надига странна, обземаща самота и на човек не му се излиза, за да се потопи дълбоко в себе си. Някой осъзнава, че трябва да се случи дълбоко изчистване в центростремителното. Човек трябва да измие и избърше ужасната мърсотия на фалшивите фрагментарни съставки на съзнанието, състоящи се от обуславяне, от заимствани наслагвания и идеи, от вярвания и тесногръдия, от парадокси и перверзии, алчност и завист, зависимости и заблуди, конфликти и обърквания!
И през цялото време трябва да си много бдителен! Защото при чистенето на къщата отвън съществува удобството на дихотомията между чистача и това, което се почиства. Но вътре в къщата самата мърсотия поддържа един фалшив чистач „аз“ и това лъжливо разделение непрестанно и навсякъде разнася още повече зловоние!
Когато в тази необичайна Енергия на разбирането се случи изчистването, Непроявеното може да се прояви, Безсмъртието може да докосне смъртното тяло, без да позволи долнопробната малка его-преживяваща структура на фантазьорската мрежа от заимствано знание дори да го докосне!
Коментари:
1) Веднъж Джиду Кришнамурти вървял след група саняси в Кашмир. „Небето било прекрасно, синьо, въздухът чист, имало много диви цветя, а въздухът ухаел на хълмове, гори и долини, миришело на земя. А санясите, около дузина, изобщо не поглеждали към дърветата. Навели глави, те напявали едно или друго, мрънкали и въобще не забелязвали красотата на земята. И миля след миля, изобщо не поглеждали към дърветата. Един поток се разливал, бълбукал, пеел, водата на потока била чиста, незамърсена, но санясите изобщо не поглеждали към потока, нито към дърветата, нито към синьото небе, нито към заснежените планини. Понеже смятали, че сетивните им възприятия може да провокират чувственост, да предизвикат всякакви желания. С монасите на Запад се случва същото.“
Някой си мисли, поради заимстваното знание, че за да открие Бога трябва да подтисне чувствата си! Но никога не вижда директно кой е подтискащият! Възможно ли е да се храниш с хубава храна, без да се превръщаш в роб на вкуса? Ако има плодотворни сетивни възприятия, недокоснати от заплахата на „механизма мисъл-мислещ“, тогава от това може да произлезе Необикновена Красота отвъд всякакви мерки и пресмятания!
2) Великият испански художник Гоя бил на 95 години, когато казал „Аз все още се уча!“. Да си в Свадхая или в Адхятма е да си непрестанно в движението на учене, не да трупаш знание, от което да проектираш „аза“! Но за нещастие сега в Испания съществува само сепаративният „аз“ с неговите преследвания в най-различни вариации и вулгарности, включително имитация на индийски и китайски обусловености, а също и мании!
Джай Крия Йога песен!