Послание Челябинск, Русия 14 май 2015 г.
Свети Кабир III Възприятията на Кабир
I
Флейтата на безкрaйното свири непрестанно, и
Любов е нейният звук:
Когато любовта отхвърли ограниченията, тя се разкрива.
Тя няма край; нищо не стои на пътя й.
Тази мелодия блести като хиляди слънца;
Несравнимо В?ната* звучи –
В?ната на божествените възприятия.
? В?на е древен индийски струнен музикален инструмент, прeдставляващ индийска китара
II
Все още се лутам по пътеките на знанието без да зная, но
Получих доказателство за Него в тези проблясъци на знание.
Получих вест от моя Възлюбен:
В нея има послание неизразимо, и
Страхът от смъртта изчезна завинаги.
Кабир казва: „О, мой Садху!
‘Без-аз-ността’ получи подарък от Безсмъртния!”
III
Кабир казва: „Чуй, мой Садху! Няма друго щастие,
Запази си среща с Неназовимия”.
IV
Не си ли чувал звуците на тази Несравнима Музика, която звучи?
Насред покоите нежно и приятно свири арфата на радостта, и
Трябва ли да тръгваш без да си я чул?
Веднъж чул звуците на тази Мелодия,
Цялото влияние на ‘религиозните’ мафии ще бъде пометено!
Кадията търси думите в Корана, и поучава другите:
Но
Ако това сърце не се разтопи от любов, каква е ползата от него?
Садхуто обагря дрехите си в червено: но
Ако той не знае, че Тишината е безцветна,
Каква е ползата да боядисва дрехата си?
Кабир казва: „Дали съм в храма или на балкона,
В палатката или в цветната градина, казвам ти самата истина, че
Всеки миг Бог се наслаждава в моята без-аз-ност!
V
Труден за разбиране е пътят на любовта!
Там няма питане и няма непитане,
Там човек изгубва своето ‘себе’ в нозете Му,
Там човек е потопен в радостта от виждането;
Гмурнал се е в дълбините на любовта, като риба във водата.
Влюбеният никога не се забавя да предложи ума си
На тайната на Вездесъщото.
VI
Истинският садху е този, който може да разкрие
Формата на Безформеното пред взора на тези очи;
Който учи, как да Го достигнем по прост начин,
Не с ритуали и церемонии:
Който не те кара да хлопнеш вратата и да се отречеш от света;
Който ти сочи да възприемеш Върховния, когато и да погледнеш навътре;
Който те учи да си тих и спокоен, докато извършваш своите дейности.
Вечно потънал в блаженство, без страх в ума,
Той възприема радост всеки миг;
Установен в жизнеността и добродетелта на празнотата.
Този, който е вътре, е и вън: Човек вижда навсякъде него и нищо повече!
VII
Чуй този звук,
от който произлиза Вселената!
Този звук е Гуруто; Аз го чух и станах ученик.
Колцина са тези, които разбират значението на този Звук?
О, Садху!
Практикувай този звук „Ом Гуру”.
Ведите и Пураните го възвестяват
Светът е установен в него,
Ришите и поклонниците говорят за него:
Но никой не разбира тайнството на Звука.
Стопанинът напуска дома си, щом го чуе,
Аскетът се връща към любовта, щом го чуе,
Шестте Философии го разясняват,
Духът на Отричането (Себеотрицанието) води към този Звук,
От този Ом е произлязъл светът във форма,
Този звук разкрива всичко.
Кабир казва: „Но кой знае откъде иде този Звук?”
VIII
О, човече, ако не познаваш собствения си Бог,
Как можеш да си толкова горд?
Забрави умуването: думите никога не ще Го доведат при теб.
Не се залъгвай с авторитета на Писанията.
IX
Спасителят в океана на безсмъртния живот
Ме освободи от всичките ми питания:
Тъй както дървото е в семето, тъй и всички болести са в това питане!
X
Щом най-сетне си стигнал до океана на щастието,
Не си тръгвай жаден.
Събуди се, глупави човече! Защото смъртта те дебне.
Пред теб има чиста вода; пий я с всеки свой дъх.
Не следвай миража вървейки след него, а жадувай за нектара.
Светците са опиянени от любов, за любов жадуват те.
Кабир казва: „Чуй ме, братко! Силна е хватката на страха.
Ти тъчеш своите окови от лъжи
Твоите думи са пълни с измама:
Под тежестта на желанията, които държиш върху своята глава
Как можеш да бъдеш лек?”
Кабир казва: „Дръж вътре в себе си истината, привързаността и любовта”.
XI
Той, който се грижи за птиците, зверовете и насекомите
Той, който те пазеше докато беше още в утробата на майка си,
Няма ли Той да се грижи за теб и сега, когато си роден?
О, сърце мое, как можа умът да се отдръпне така от усмивката на нашия Бог и да се скита толкова далече от Него?
Ти си изоставил Любимия и мислиш за другите: и
Затова цялата ти работа е безполезна.
XII
О, братко! Когато бях в транс, едно откровение ми показа Пътя!
Тогава захвърлих всички ритуали и церемонии, повече не се къпех в свещената вода:
Тогава разбрах, че аз, и само аз съм този, който е луд, и
Целят свят около мен е нормален; а
Аз съм безпокоял тези мъдри хора!
От там нататък: аз не бия камбаната в храма:
Не слагам идола на трона:
Не боготворя изображенията с цветя:
Не е имало лишения, които да умъртвяват тялото.
Тогава човек, който е добър и практикува праведност,
Който остава безразличен в светските дела;
Който вижда себе си във всички създания на земята;
Той постига Безсмъртното Съществуване, истинският Бог е завинаги с него.
И той е свободен от гордост и суета.
XIII
Садхуто боядисва дрехите си, вместо да боядиса съзнанието си в цвета на любовта:
Оставяйки Бога, той стои вътре в храма за да се прекланя пред един камък.
Той дупчи ушите си, има дълга брада и
сплъстени кичури коса (расти), изглежда като коза:
Той отива в пустошта, убива всичките си желания,
и
Се превръща в евнух:
Обръсва главата си и боядисва дрехите си; той също чете „Свещени книги”
И става велик оратор.
Кабир казва: „Ти гниеш в зловредността на ума
и
в разрастването на егото”.
XIV
Чувам мелодията на неговата флейта и не мога да се сдържа.
Кабир казва:
„Моят ум умира, но животът се събужда и разцъфва!
Докосни краката Му, на единния и неделимия,
Неизменния и спокойния; който изпълва съдовете догоре с радост,
И чиято форма е любов”.
Кабир обмисля и казва:
„Ти (ума) никога не ще намериш любимия!”
Прогони ума, за да бъде Любимия!
XV
Когато си мислиш, че Той не е тук, тогава ти се скиташ все по-далеч и далеч,
И Го търсиш напразно и в сълзи.
Тогава познай себе си, о, Кабир; защото той е в теб - от глава до пети.
Пей радостно и нека радостта остане непокътната в сърцето ти.
XVI
Аз не съм нито говорител, нито слушател; нито слуга, нито господар,
Не съм обвързан, нито свободен,
Нито безразличен, нито привързан.
Аз не съм далеч от никой, аз не съм близо до никой.
Не ще отида нито в ада, нито в рая.
Върша цялата работа, и все пак съм откъснат от цялата работа.
Малцина разбират моята същност - този, който я разбира
Той стои равнодушен.
XVII
Кабир премисли и каза: „Този, който няма каста, нито родина
Който е безформен и без качества, изпълва цялото пространство”.
Създателят, който е създал Играта на Радостта: и от думата Ом се появи Творението.
Земята е Неговата радост; Неговата радост е небето;
Неговата радост е блясъкът на слънцето и луната;
Неговата радост е началото, средата и края;
Неговата радост са очите, тъмнината и светлината.
Океаните и вълните са Неговата радост;
Неговата радост са Сарасвати, Ямуна и Ганга.
Гуруто е Един; животът и смъртта, единството и разделението са
Всички Негови игри на радостта!
Неговата игра е пръстта и водата, цялата вселена!
Неговата игра е земята и небето!
В игра Творението се е появило, в игра се е установило.
Целият свят, казва Кабир, почива на Неговата игра, все още обаче
Играчът остава непознат.
XVIII
Виждавето е Отрковение в Дълбините Необятни.
„Аз”-ът се страхува да потъне в дълбините на „не-аз”-а и
Така остава да гние в плитчините на
Разделното съзнание, на ума, на мита!
Когато умът започне да се разтваря в ‘не-ума’,
Възкръсва животът, за да те завладее;
За да те събуди в Божествеността!
Ако повтаряйки „Господи”, „Господи”, „Господи”,
Човек може да преживее Бог; тогава
Може и да изпита сладост повтаряйки
„захар”, „захар”, „захар”!
Човек тогава може да стане баснословно богат повтаряйки
„пари”, „пари”, „пари”!
Не повтарянето от претенциозното „аз”, а
Разкриването в измерението на „не-аз”,
Отвъд структурата на преживявания;
Екзистенциалната Жизненост, Добродетелност и Истинност.
Капката принадлежи на Океана –
Умът лесно го разбира, но
Океанът изцяло се съдържа в капката –
Това, умът никога не може да разбере!
Джай Кабир