Послание Париж, Франция, 5 ноември, 2014 г.

Някои истории

1 – Веднъж млад мъж отишъл при един Дзен Майстор и го помолил за помощ. Казал му, че се чувства изключително нещастен, оплетен в мрежа от ментална болка, агония, тревога, страх, и не може повече да издържа всичко това. Помолил Майстора да го благослови и да му помогне да се справи с тази нетърпима ситуация. В противен случай, можел да прибегне и до самоубийство.

Дзен Майсторът взел чаша с вода, разтворил в нея шепа сол и накарал младия мъж да я изпие. Тогава попитал: „Как се чувстваш?” Младият мъж казал:

„О, много, много солено; непоносимо” и започнал да повръща.

Тогава Майсторът взел още една шепа сол и помолил младежа да го последва. Скоро стигнали до едно голямо езеро с чиста и сладка вода. Майсторът разтворил солта в езерото и накарал младежа да пие водата от езерото. Попитал го: „Как е вкусът сега, солен ли е?” Младият мъж отговорил: „Не, съвсем не, даже напротив, много е сладък и освежаващ.” Тогава майсторът казал с върховна любов: „О, скъпи мой сине, разбери дали можеш да си достъпен за езерото на живота, за любовта,за знанието от дълбочината на разбирането, за енергията на съществуването, на „бъденето“ и разбирането. Тогава солта на разделното съзнание - егоцентричните дейности, ‘аз’, ‘аз’, ‘аз’-ът с всичките му преследвания и парадокси ще изчезнат, за да възтържествува сладостта на жизнеността, добродетелта и истината на Живота.

И майсторът продължил: „Но ти упорстваш в своята обусловеност да пиеш от дребнавата малка чаша на възхвалата, възвеличаването и затвърждаването на глупавата егоистичност (солта), на „аз-ността”, на умствените начинания, на цялата бъркотия на „ставането” заедно с неговите виновности и лековерие. Естествено, „солта” те задавя и ти повръщаш всички вулгарности на дребния си ум!”

2 – Мъдецът Патанджали отишъл в къщата на един фермер и помолил за дарение за неговия Гурукул (няколко ученици на Йога сутри, отседнали при него). Фермерът предложил на Мъдреца да се заеме със селскостопанска работа вместо да моли за дарения. Мъдрецът отговорил: „Той също е фермер. Но семето на неговата земя се нарича „Свадхая”, ралото му се нарича „Тапас” и получава реколта, наречена „Ишвар Пранидхад” – разбирането на благословията и всеобятността на Съществуването. Фермерът не го разбрал, но все пак дарил торби с ориз за Гурукула със сълзи на очи.

3 – На един въпрос относно „търсене на щастието”, бил даден следният отговор: „Защо търсим щастие? Защо е това непрестанно преследване на щастието, на ставането на нещо или някой. Ако разберем това, може тогава да разберем какво е щастие, без да го търсим!”

Какво значи да си щастлив? Човек, който пие вино е „щастлив”. Човек, който хвърля атомна бомба, убивайки огромно количество хора, се чувства горд и „щастлив”, заявявайки, че „Бог” е бил с него! Моментни чувства, които впоследствие изчезват, ни дават усещане за „щастие”. Отказването (не отхвърляне или наизустено отричане) чрез добродетелта на Енергията на Разбиране от всички психологически връзки с организирани религиозни вярвания и техните отравящи идеологии е началото на благословията на абсолютната и безусловна свобода от хватките на ума; на разделното съзнание „аз”! Щастието е в тази свобода – не е в ума и неговите разделения. Тогава „аз”-ът може все още да съществува, но само като характеризираща ни единица за технически цели – а не като разделящ ни феномен, който предизвиква безпорядък в човешките взаимоотношения. Чувствата или вълнението, или удоволствието са едно, но щастието е съвсем друго. Чувството (усещането) е винаги търсене на още и още чувства, във все по-широки и по-широки аспекти. Чувството и неудовлетворението са неразделни, защото желанието за повече ги обвързва заедно. „Желанието” за повече, е също и „желание” за по-малко! Отричането от нещо, за да получиш „просветление”, не е никакво отричане! „Аз”-ът е желание! „Аз”-ът не може да познае щастието. „Не-аз”-ът, Прониковението, е щастие. Щастието не е усещане, не е преживяване. То е Живото Съществуване!

4 – Гнянам Нигрантам – Упанишад. Книжовното знание не е знаене, не е въприятие, нито мъдрост. То все още е зловредната дейност на ума – материалния феномен.

5 – Бъдете достъпни за адекватните отговори от живота, не за агонизиращи реакции от ума.

6 – Егото е враг на Енергията на Разбиране. „Аз”-ът е враг на Проникновението. „Умът” е враг на Живота.

Джай Проникновение – Разбиране – Живот