Послание Сомъртън (Англия), 31 май 2010г.

Събитията се случват, делата се правят!

1. Ако на умиращ от глад човек, изтощен, лежащ в крайна немощ се даде силен алкохол, той ще може бързо да се изправи и да започне да тича. Тогава човек може да си помисли - какво чудесно лекарство е алкохолът, какво бързо възстановяване! Но какво става? Колкото и малко енергия да е останала все още в тялото, тя се изразходва по време вълнението, породено от алкохола и когато той падне отново, състоянието му ще е много по-лошо отколкото е било преди.

Финото послание и простите практики на Крия Йога непрестанно елиминират психологическите замърсявания, настъпващи по време на нашето порастване, които напълно унищожават живото качество на живота и ни държат затворени в нашия умствен затвор, отделени от живота. Човек трябва да остане безизборно отдръпнат от симптомите, явяващи се в тялото и в ума като резултат от дълбокото разбиране на посланията, както и на Крия практиките. Ако някой се обезпокои или увлече по симптомите, той ще затъне още повече в психологическите отлагания и утайки в клетките на тялото, които са коренната причина за нашата болка и страдание. Хората, търсещи краткотрайно облекчение с помощта на сладкодумни „духовни” приказки или посредством някакъв боклук от високопарни, второкласни тиради на „религиозни” теми или чрез някакви шеметни физически упражнения и терапии, чрез патентовани и популяризирани оздравителни франчайзинги, в крайна сметка разрушаващи енергията и баланса на разбирането, пропускат благословията на тишината и спокойствието. Така те остават в своята възбуда и смут.

2. Думите (Шабда) водят до повърхностно значение (Артха), до по-дълбоко значение (Бхаварта) и до разбиране (Марматха или Парамартха).

Думите, произлизащи от празнотата на Гуру-процеса, могат да бъдат чути в гореспоменатите три измерения. В първото има пре-модификация или пре-отстояване на „аз-ността”, във второто има разкрасяване или рафиниране на „аза”, а в третото има отърваване от „аз-ността” без каквито и да е остатъци. Първите две принадлежат на структурата на преживяване и нейната вербализация, докато третата принадлежи на екзистенциалната енергия и нейната жизненост.

Системата от вярвания осведомява, че първите две са видимите реки Ганг и Ямуна, а третата е скритата река Сарасвати в Тривени Сангам (сливането) на Аллахабад (Индия). И потапянето в това сливане може да отведе човека до Кришна или Вайкунта.

Но в сливането на пълното слушане в Артха, Бхавартха и Парамартха човек става достъпен за пробуждането на Интелигентността (Чайтаня-Кришна) и за истинността (Вайкунта).

3. Сетивните органи са на разположение за обектите и за информация и идеи относно обектите, както е наложено от културните вложения. Това съставлява полето на познатото (наречено Гнея). Това поле издига знаещ (наречен Гнята). А така натрупаното знание (наречено Гнят) е оковаване и бреме за разделното съзнание, което е осезаемо и с което сме запознати. Сега, ако всички обекти са някак си затворени в себе си, не би могло да има знаещ, нито знание, нито видимо съзнание, изобщо никаква структура на преживяване! Но в живото тяло все още би имало екзистенциално осъзнаване, което не може да бъде докоснато от рамката на знанието. Тази Чайтаня (не Чита –врити) се отнася към Непознаваемото (Агнея), Непроявеното (Арупа), Немислимото (Ачинтя), Не-назовимото (Анаам), Неизмеримото (Апаримея)! То е Святото Съществуване, то не е, за да бъде „преживявано” от противния и отвратителен малък ум! Тази Осъзнатост е посочена в Бхагават Гита като знаене (не-знание), това е като Гнян (не гореспоменантото Гнят) – последната буква „н” означава „не”. Ето защо Кришна (Вселенската Интелигентност – Осъзнаването или Пурна – Чайтаня) казва:

Na Hi Gnyanena Sadrisham

(Bhagawat Gita IV: 38)

Няма нищо по-свято от Гнян (холистичното осъзнаване). Този, чиято Интелигентност (Чайтаня) е била пробудена, долавя това Гнян (Ишвара Пранидхан) от и за самия себе си, в своето собствено същество, когато му дойде времето (хронологично), чрез Свадхая и Тапас. Той вече е свободен от Вийога (отделяне), чрез слушането на Процеса на Сатгуру, който е безвремие. Не може да има помощ отвън. То трябва да се случи вътре (Сваям). Никой не може да го преподаде. Човек трябва да се научи да научава в своето собствено същество, посредством слушане от все сърце.

Тъй като знаещият и знанието в разделното съзнание са проектирани и обусловени от познатото, древните мъдреци на човечеството са считали тази структура на преживявания като Мая (мит), въпреки че тя е валидна, тъй като има функционална стойност, за да се даде възможност на тялото да оцелее като се погрижи за храна, облекло и подслон. Ади Шанкарачаря е направил брилянтно представяне на тази мъдрост. Но един велик индийски интелектуалец, учен от недалечното минало, който предложи проектоконституция на Индия, осмя и охули Ади Шанкарачаря заради неговата доктрина за мая. Дори Свети Гнянешвар от Махаращра (Индия) направил саркастична забележка, казвайки че Джагат (светът) не е мая, а кая (тяло) на “Бога”. Всичко това е инфантилно и показва липса на мъдрост.

4. Един монах след дълбока пуджа на статуята на Буда в ашрама му отишъл при своите ученици, които очаквали неговото учение и казал: „Буда никога не е съществувал”. Учениците се усъмнили, дали монахът не полудява. Тогава монахът казал: „Аз не съществувам”. Учениците решили, че монахът сигурно е полудял. След това монахът заявил: „Вие също не съществувате”. Това вече било твърде много за учениците. Те били убедени, че монахът е напълно луд и съответно го напуснали.

Монахът всъщност бил в транс чрез дълбоката отдаденост към Буда феномена, предизвикан от пуджата (ритуала) и бил взривен в „не-аза”, който наистина не съществува от гледна точка на „аза”. Този „не-аз”, тази всеприсъстваща Осъзнатост е Реалността. „Аз-ът” е мит. „Ти” си мит. „Буда” като идея също е мит. Това е било предадено от монаха. Но учениците решили, че монахът е полудял!

5. Думата „личност” идва от гръцката дума „персона”, което означава „маска”. Ние човешки животи ли сме или просто маски, изглеждащи различно според различния случай? Възможно ли е да се живее без нито една представа за себе си или за някой друг? Това е да бъдеш без маска, без личност, която е просто хубаво име за егото. Тогава е блаженството на невинността (не невежеството). Всички войни са крайни изстъпления на всякакви видове представи и идеи. Никоя война, никой конфликт, никое насилие не е Интелигентност, не е Любов.

6. Не задавайте заимствания въпрос „Кой съм аз?”. Не повтаряйте заимствания отговор „Аз съм това.” Ако е възможно открийте какво е „аза”. Открийте, че е само „това”, нито „аз” нито „съм”! Открийте какво е медитацията, не как се медитира.

7. Агня означава Артхахен Гнян – ненужни психологически записи, натрупани като „аз”. Ягня означава Ятхаартха Гнян – узнаването на реалността, което е огнената церемония за „аза” – Ом Сваха. Когато има „аз” просто като координатор за техническото знание, за извършването на ежедневните задачи, т.е. когато няма вмешателство от психиката „аз”, се казва, че човек е достъпен само за лингадеха , за невинността. Ето защо Шива съществува като Линга и е познат като Бьом Бхоле, което значи празен като Бьом (небе) и невинен като Бхоле (дете). Когато „аз-ът” се надигал в тялото на шиваисткия светец наречен Екнат, той казвал „скорпион ухапа тялото ми”! Това значи, че той несъзнателно се е впускал в болките и преследванията на „аза”.

8. Веднъж, преди около 45 години, един ученик от сектата Харе Кришна срещнал Нисаргадат Махарадж в Мумбай, който безцеремонно му казал, че Кришна бил магаре! Човекът се шокирал и си тръгнал веднага. Но нещо отново го отвело до Махарадж и той бил взривен от фалшивата дихотомия във вътрешното си себе, което той насърчавал чрез своята мания за „отдаденост”. Тогава той дълбоко разбрал, че Осъзнатостта (Божествеността), която се символизира от Кришна, е налична също и в живото тяло на едно магаре и на всички, така наречени глупави животни.

9. Един ученик е предал тази Свадхая в две части, които са споделени по-долу:

a) Взривът, който е енергия на разбирането, понякога води до пълна тишина, а понякога до поток от думи. Тялото е безпомощно и неспособно да направи каквото и да е за начина, по който пробивът му се отразява. Обаче, нито тишината, нито думите са истинското нещо. Истинското нещо е отвъд всякакво изразяване – било чрез мълчание или чрез думи. Преди всичко изразяването е последица от преживяване, а това, което не може да бъде преживяно, не би могло да бъде и изразено. Слушането със Свадхая може би би взривило също и тялото на слушащия. Може ли да се види, че светостта не е в тялото на Сатгуру, а в празнотата на това тяло, което вероятно може да докосне, ако у слушащия има Свадхая и слушане.

Обаче много, много малко са тези, които слушат със свадхая.

Слушането е Гуру

Разбирането е Благодат

б) Животът изглежда сложен поради това, че „ние” го виждаме като вид мултиплицирано вътрешно отражение. Когато има две огледала, поставени едно срещу друго, обектът по средата се отразява толкова много пъти до безкрайност.

Опитът да се разбере това е себезаблуждаване, защото то само създава още едно отражение, още една представа в повече. Това все повече усложнява и обърква представите, които съставят разделността. То се случва въпреки всички Крии или някоя друга йога практика, не поради тях. То се случва, когато се случи.

Това случване е благословия, защото тогава тялото, в което се случва е внезапно осъзнато за пакостите на „аза”. Тази осъзнатост е достатъчна, за да спрат пакостите. Тогава тялото става свободно от страх и алчност (в обществото ние употребяваме „приемливи” думи за тях като притеснения и амбиции). Ако благоволението остане, тогава има постоянна осъзнатост за машинациите на „аза”, докато се случват и съответно има постоянна защита.

Когато тялото е готово, Животът довежда Сатгуру. Сатсангите, които се случват може да действат като пуск за взрива на разбиране. Но уви, правилното слушане не се случва!

ДЖАЙ СЛУЧВАНЕ ДЖАЙ НЕ-ПРАВЕНЕ