Послание Сатиялок храм, Варанаси, 27 юли 2018 г.

ГУРУ ПУРНИМА ПОСЛАНИЕ

1. Свободата от представи, свободата от заблуди, свободата от усилия на его-пътуванията, пълната липса на всякакви движения на ума, е естественото състояние на Живота.

2. Зловредните дейности на мисълта се раждат от някакъв вид неврологичен дефект. Ето защо всяко едно нещо, което е плод на ума, е разрушително.

3. Функцията на мозъка на човешкото тяло е да се грижи за нуждите на физическия организъм и да поддържа неговата чувствителност. Докато мисълта със своето постоянно вмешателство в сетивното възприятие разрушава Естествената Интелигентност на тялото.

4. Тишината е блаженство, а не глупаво състояние на безжизнен мозък, така както си го представят така наречените „търсачи на духовност“. Тишината е добродетелта на изключителната Екзистенциална Осъзнатост.

5. Човек винаги търси нещо – пари, власт, секс, любов, мистично изживяване, истина, просветление и точно това търсене го държи извън неговото естествено състояние.

6. На човешкия ум се приписват много разрушителни изобретения. Но най-разрушителното и предизвикало най-много поквара в човешкия ум е концепцията за Бог – вонящия боклук на ума и неговите мании.

7. „Аз“-ът, „мене“-то са родени от страха, живеят в страх, действат в страх и умират в страх.

8. Простият факт е, че ако човек няма проблем, си създава такъв. Ако човек няма проблем, той не чувства, че живее!!!

9. Захвърли всички обуславяния, наложени от обществото.

10. Ученията на свадхая са отвъд възможността да бъдат преподавани. Те са само описания на начина, по който Животът тече в състояние на невмешателство на ума в Естествената Тишина на Живота. В Естественото Състояние (Сахаджаавастха) са отпаднали всички зловредности на ума и машинации на психиката.

11. Любовта не е нещо, което тръгва от нас и се движи към определени хора, а е Онази любов, която тече към всички.

12. Каквото и да прави човек за да се освободи от каквото и да е, поради каквато и да е причина, разрушава чувствителността, яснотата и свободата на Живота и неговата Божественост.

13. Всичко, което е необходимо за оцеляването на живия организъм, вече го има. Всичко събрано и придобито чрез преследванията на ума, въобще не може да се сравни с изключителната енергия на разбиране налична в човешкото тяло.

14. Има моменти на щастие и има моменти на нещастие. Но стремежът да си в постоянно щастие е източникът на цялото нещастие.

15. Мисълта е бледа алтернатива на действието, породено от чистото възприятие. Постоянното мислене изразходва жизнената енергия. Затова, моля, действайте от чистото възприятие, а не от взетото назаем знание.

16. Да се отречеш от основните потребности на Живота не е признак на духовност, а е невротично състояние на ума.

17. В природата изобщо няма смърт или разрушение. Това, което се случва е разместване на атоми. Ако има нужда и потребност да се поддържа равновесието на „енергия“ в тази вселена, смъртта се случва.

18. Когато човек вече не е в хватката на двойнствеността на правилно и грешно или добро и лошо, той никога не може да постъпи грешно. Докато човек е в плен на тази двойнственост, съществува опасност той винаги да греши.

19. Атмосферните замърсявания са безобидни, ако се сравнят с духовните и религиозни замърсявания, които се разпространяват навсякъде.

20. Това е върховното. „Аз“-ността трябва да се предаде изцяло на състоянието на „без-азност“. То не може бъде постигнато чрез каквито и да е усилия или воля. То е състояние на отдаване, където всички усилия (пътувания на егото) са приключили, където всички движения в посока на ставане са спрели.

21. Думите на учението не са породени от мисълта. Това са само думи, които извират от естественото състояние, което е отвъд структурата на мисълта.

22. Всяка една клета в човешкото тяло има съзнание за себе си.

23. Страхът е нещото, от което човек не иска да се освободи. Ако страхът изчезне, вашата „аз-ност“, митът ум ще умрат.

24. Всички интелектуални дейности на психиката „аз“ и ума „мене“, колкото и изключителни да са, нямат никаква стойност. Вие може да създадете една изключителна мисловна структура, но тя не е прозрение. Прозрението не са комбинациите и усложненията на мисълта, на малкия и дребнав „аз“.

25. Истински гуру е този, който ви казва да изхвърлите всички патерици, с които се забавлява умът. Той ще ви накара да ходите и ще ви каже, че дори и да паднете, естествено е да станете и да продължите да ходите.

26. Скуката е бездънна яма. Докато мислите, че има нещо по-интересно, по-целесъобразно, по-смислено за правене, отколкото правите сега, няма да можете да се освободите от скуката.

27. Това, на което се набляга, е че ние се опитваме да разрешим нашия основен човешки проблем с помощта на психологически подход, докато действителният проблем е неврологичен, който се отстранява естествено с Крия Практика.

28. Да бъдеш себе си изисква изключителна будност или осъзнатост. Но ти всъщност вече си благословен с тази осъзнатост – не е нужно никой да ти я дава, нито пък може да ти я отнеме. Този, който остави това да се случи от самосебе си, е в Естествено състояние.

29. Умът никога не може да докосне Живота. Докато човек продължава да се съобразява и следва другите в духовната сфера, той е загубен!

30. Когато и да се случи просветлението, то се случва само на тези, които напълно и изцяло се отказват от всякакво търсене.

 

30=?

 

Джай Омкар, разтварящ Ахамкар.

Джай Гуру Говинд