Послание Фатима, Португалия, четвъртък (Гурубар), 22 май 2008 г.
Свещената Фатима Мария
Рано тази сутрин тялото откри себе си в утробата на Майката – напълно безмълвно, но все пак се отронваха думи, за да комуникира с тези тела, които бяха около него и които можеха да го разбират въпреки обусловеността. В това блаженство на съществуването, в тази енергия на необятна празнота, нямаше център, при все това имаше странно центриране! Нямаше периферия, нямаше нищо, което да ограничава и никакви ограничения, но все още съществуваше утробата, съществуваше Майката! Имаше удивителна осъзнатост и все пак поразителна енергия на равновесието (Самадхи). Въпреки многото сълзи, които се стичаха по бузите, тялото можа да звънне на домакина в съседната стая и да го уведоми, че това тяло може би няма да бъде в състояние да спази хронологичния график на ритрита днес, така че домакинът да се погрижи, доколкото може за участниците. Биологичната възраст на тялото (69 години) също се разпадна, като че ли беше в безвремевата утроба на Божествената Майка. То отново стана зародиш без каквито и да било фрагментации. Нямаше разделение дори между Майката и детето.
В новата прекрасна катедрала, която Шибеду посети днес, се случи почти същото! Чудесната красива катедрала се яви като огромна утроба и висящата статуя на голямото тяло на Иисус изглеждаше като зародиш в утроба! Нямаше тъга и страдание, съжаление или патос на лицето на статуята. Това беше сияещото лице на дете в екстаза и еуфорията на радостта и блаженството да бъде в утробата на Майката. Всъщност Шибенду откри себе си висящ на кръста като статуя!
Деветдесет процента от тези, които идват да видят Шибенду, разпространяващ истината по време на пътуванията си по цял свят, не слушат! Такъв е натискът на миналите представи, предопределени заключения, предубеждения и парадокси. От тези, които слушат (само десет процента), деветдесет процента не стигат до разбиране или практикуване на учението. Така че само десет процента остават непоколебими (садак), вглъбени (свадхая) и практикуващи (тапас). Отново деветдесет процента от садак остават в дима на разделната психика „аз” и не виждат огъня отдолу! Тези, които виждат огъня (само десет процента), разцъфтяват (не следват) в ученичество! И деветдесет процента от учениците са все още хванати в бибхакти (разделение) между Гуру и ученик. Само десет процента от тях са напълно осъзнати в Бхакти (отдаденост или божественост). Къде са тези малко на брой Бхакти (отдадени ученици)? Къде е този отдаден до край?
Шибенду е наистина глупав, че пътува по целия свят, въпреки че Бхакти (отдадени ученици) се намират толкова рядко! Но такава радост е да бъде толкова глупав!
Джай Глупост на Шибенду!