Послание Париж, 7април 2020 г.

Задълбочени разсъждения върху това „Какво е любов?“ – получени от дългогодишен Криябан от Джамшедпур (Индия) и разпратени до всички с благословии и любов

Гуру Шибенду Лахири Джи казва: „Любовта е живот, Любовта е Божественост“.

Светият Кабирдас Джи казва: Pothi Padhi Padhi Jag Mua, Pandit Bhayo Na Koye,

Dhai Aakhar Prem Ke, Padhe So Pandit Hoye.

(Никой не става мъдър като чете писанията, но онези, които се пробуждат за единствената думата „Любов“ са наистина мъдри.)

Какво влагаме в думата „Любов“ когато я използваме? Какво имат предвид един любовник, съпруг, съпруга, сестра, брат, баща, майка или приятел, когато казват „Обичам те“? Обикновено той или тя иска да каже „Загрижен съм“ или „Чувствам се добре с теб“. Или още, „ти си мой“; „аз те притежавам/имам контрол върху теб“. Коренът на тази така наречена любов е страхът от изолация. За да избяга от този страх от изолация или самота, човек изпитва нуждата от обвързване с един мъж или една жена, с една институция или идея. Така тази „любов“ създава окови и не е нищо друго освен едно хубаво име за нашите егоцентрични дейности, за нашия егоизъм. Зад тази любов винаги прозира съмнение – като една сянка. Винаги когато човек види съпругата или съпруга си или приятел да се смее и разговаря свободно с някой друг, веднага изниква подозрение, поражда се ревност. Тази „любов“ идва от ума, не от Живота. Умът винаги остава в миналото или в бъдещето и никога не е в настоящето. Това води до вкопчване в приятните преживявания от миналото и избягване на страховете, предизвикани от едно неизвестно бъдеще.Това води до зависимости и съответно до нуждата да се вкопчим в някого или нещо, било то човек или вярване. Тежкото обуславяне, изхождащо от разделното съзнание, е отдалечило човек от неговото естествено състояние. С развитието на силното разделение, което е характерно за човешките същества, те са станали вече неспособни дори да виждат законите на Природата. Изгубено е разбирането за живот в хармония с Природата.

Това ли е Любовта, за която говорят Гуру или Кабир Джи? Не!

Тогава какво е Любовта? Любовта е едно състояние без принуда, без очаквания, без привързване, без каквито и да било подозрения – едно състояние на невинност, на добронамереност към Живота въобще. Липсата на насилие – в мислите, думите или делата - е същността на онази Любов (виж Яма Нияма на Мъдреца Патанджали). Съзнание, свободно от очакване да получиш нещо в замяна, означава,че Любовта се е случила в нас. Правене без его и без някой, който прави, е онази Любов. В това състояние на вършене без извършител, ръцете, чрез които се извършват делата, са ръцете на Божественото. Ръцете на хората, които помагат на нуждаещите се безкористно и с уважение, са също ръцете на Божественото.

И кога човек е достъпен за тази Любов? Тази Любов очевидно не се намира в църквите, които са едни измамнически организации или в джамиите, превърнали се в заплаха за човечеството, като изфабрикуват „Осама Бин Ладеновци“, нито пък в който и да е храм, където Истината се извращава чрез догматизъм. Тази Любов – състоянието на непривързаност, без очаквания и прочие – се случва само когато няма НИКОЙ, който да обвързва или очаква. Това е състоянието на не-ум. Едно състояние на Абсолютна Свобода. В това медитативно състояние движението на мисълта спира, освен в качеството си на отговор на стимулите на сетивните органи. И тогава движението на мисълта става в измерението на „Каквото е“, свободно от спекулациите за това „Какво би трябвало да бъде“. Тогава човек е в Йога – Живот, а не в Бийога – ум. Разделното „аз“ изчезва, за да изгрее „без-азността“ (съществуването). Най-научният и пряк път да се случи това е, може би, Свадхая, Тапас и Ишвара Пранидхан на Крия Йога.

Джай Любов! Джай Гуру!