Послание Родното място на Ади Шанкарачаря, Калади (Керала, Индия), 7 Януари 2013г.
Мистерията на Феномена Ади
1) В отговор на твърдението на един известен будистки интелектуалец, че “Шунята” и “Брахма” са едно и също нещо, младежът Ади се усмихнал и казал, че каквото и утвърждаване и вербализация да се направи по отношение на “Онова Другото” то не е “Онова”, тъй като “Онова” е непознаваемо, неограничено и неназовимо!
2) Когато бил на девет години Ади поискал разрешение от своята майка да приеме “Саняса” (Саняси е монах или мъдрец, който е в измерението на пълна свобода от феномена на сепаративната психика “аз“), но майка му заплакала и отказала да му даде разрешение. Гениалността на младия Ади е била толкова изключителна, че той е могъл да види “Какво е” монотонния живот на един глава на семейство с цялото му лицемерие, неискреност и измамност и с неговата зависимост от глупостта на социалните ценности, извлечени от користолюбивите и алчни подтици, придружени от страх и завист. Цялата социална глупост го подтикнала към “Саняса“.
Скоро след това един крокодил захапал крака му, когато момчето (Ади) плувало в близката река и майка му го гледала от брега. Майка му закрещяла от ужас, но момчето извикало - “недей да крещиш, а ми позволи да приема “Саняса“! Майка му, която била в отчаяние, веднага му дала разрешение, а крокодилът пуснал момчето и изчезнал във водата.
Тази история е толкова хубава и разкрива изключителната святост на цялостността на Енергията на Разбирането (Чайтаня) в тялото на младият Ади.
3) Парадоксът на противоположното мислене никога не позволява на човека да разбере святостта на Осъзнатостта в Цялостност. В медитативното движение човек е в Празнота, Цялостност и Святост. Тази празнота докосва “Онова”, което е безвремие!
4) В Йога, човек трябва да започне с психиката “аз”, а не с физическото тяло! В противен случай човек просто ще бъде в една физическа фитнес програма (в “Бийога”) без задълбочената свобода от психологическото замърсяване, което всъщност е Йога.
5) Концентрацията в един обект прави мисленето тесногръдо, ограничено и твърдолинейно, но съсредоточаването идва като естествен феномен, когато има осъзнаване на лошите стереотипи на мислене. Това осъзнаване не може да дойде от “мислещия”, който избира и отхвърля, който се придържа или отбягва. Механизмът на мислещ и мисъл разрушава любовта, живота и енергията на разбирането. Мислите предлагат само удоволствие. Те никога не могат да породят едно Радостно съществуване. Удоволствията от различен вид намират своето продължение в мислите. Подтискането на мислите не е свещеното измерение на “не-мисъл”!
6) Липсата на внимание води до оковите на удоволствия, навици и психологически блокажи и размива радостта от вниманието, което е свято и цялостно. Разбирането на всичко това е процеса на медитация, а не пошлото предлагане, рекламиране и продаване на пазара на техники за самохипноза.
7) Медитацията е ред, а не объркването на едно хаотично съзнание. Този ред е математически абсолютен – това е една безкомпромисна святост на разбирането. Едно действие от това измерение е наистина крия (действие) – това е действие без никакъв действащ въобще. Мисленето е хаос!
8) Нека медитацията започне да извира като малко поточе подобно на река Нармада, за да стане огромната река на един необятен поток от енергия. В потока на медитация, дребнавите и плитки чувства и фрагментарни преживявания нямат място! Медитацията е непресъхващият извор на Енергия.
Джай Ади Шанкара