Послание Париж, 6 Август 2012г.

Тагор в Транса на Природата

I

Нека малката лампа с самотната стая на човек, да свети с Тайнственото Присъствие, когато мусонната вечер пада тежко и огромните черни облаци се събират около дърветата наблизо! Нека Чудото се простира в тази пробудена самотност, посред деликатния аромат на цветя, проникващ навсеякаде! Част от синьото небе все още се вижда, пораждайки върховен мир във вътрешните небесни простори на човек! Човек изгубва своята 'флейта' на фрагментална психика! И все пак стихващата и мелодия Те съблазнява! Очите са широко отворени, слухът обострен, чакане без следа от желание в ума, за да Те види и Те чуе. И вибриращото докосване предизвиква потреперване в човек. Очите се изпълват със сълзи, както подгизналата от дъжд природа навън!

II

И Удивителната Красота и Благословение изведнъж се появяват в човек! Тялото е станало свещено, Благодарността избухва отвътре! Светлината кара очите да разцъфнат като чуден лотус! И зашеметяващият аромат, разпрострял се в небесата на сърцето! Странно докосване разкрива огромното вибриращо осъзнаване, безмерно и със благодетелите на повтарящото се разтваряне на лъжливото 'Аз', отново и отново.

Следните две (трети и четири) са били преведени, в поетична форма, от Бенгалски поклонник живеещ в Канада:

III

Ако никoй не отвърне на твоя зов - върви сам! Върви сам, върви сам, върви сам и върви сам! Ако никoй не говори с теб, О неудачнико; ако те са страховити и обръщат от теб своите лица, бъди прям и говори чрез своя ум, сам-самичък на цялото човечество! Ако всички ти обърнат гръб, о нещастен и самотен човече, и нямаш последователи по твоя труден и каменист път, тогава - гази с кървящите си нозе тръните, сам както винаги! О ти неудачнико, ако няма светлина, ако всички врати са затворени в тъмната буреносна нощ - ако мълнията удари, гори сам в нейната светлина!

IV

О мой скъпи Божествен! В тази буреносна нощ, твоята жадуваща любов душа е също така моя, скъпи мой приятелю! Небесата надават вопли от бедствието и очите са безсънни. Отвори вратата ми, Скъпи, отново и отново - аз търся. Аз не мога да видя никого навън. Чудя се дали имаш път който да следваш? В кой далечен бряг на река, в коя тъмна и страховита гора! Когато тъмнината се сгъстява, как Ти пресичаш тази пустош?

Възприятия.

1) Упорството на собствената си суета и на нашия вулгарен неотменен интерес ни унищожават. Ние се опитахме да прекратим с толериране, помирение, с убеждение и диалог, чрез уреди за разпознаване на лице - но оставаме заклещени в нашите глупави услобвности и културни обусловености.

2) Свободата не се намира в суетата на принципите и формулировките. Те отричат любовта и разбирането. Медитацията е разцъфтяване на любовта и естествения поток на разбирането. Осъзнаването, установено в свободата от избори, действа. И това действие е любов, любовта е действие. Всичко друго е реакция на разделящия ум.

3) 'Аз' е поляризиращо, фрагментарно, и каквото и да прави то - ще бъде разделящо, реагиращо. Колкото и добре да може то да обясни по философски или религиозен начин, вътре в него винаги ще има зачатък на насилие, разрушение и война. 'Аз не е пътят към новото. 'Не-Аз', 'медитативноста', отваря вратата към това което е вечно ново, което не може да се изрече с думи или обхване чрез системата на познати неща - старото. Медитацията е свята и холистична. Медитацията е достойнството на самостоятелната бдителност - тя не е разделяща, разрушаваща, нито съзаклятническите активности на амбицията и агресията на 'ум-Аз' комплекса. Медитацията не е триковете (фокусите) и капаните на очакването и его-пътуванията със всичките техни 'очаквания' произтичащи от условните рефлекси от натиска и предразсъдъците на миналото, старото. Медитацията, която се предлага на пазара - не е истина. Да види истината за безполеноста и фалша на фрагментацията, наречена "Аз", така че тя да отпадне - това е святоста и свещеното в движението на медитацията. Успешно продаваната медитация само укрепва бордеи, приюти за изнервени и откачени, и се концентрира върху измъчването и експлоатацията. Добре продаваните йоги и ви-йоги са безсъмнено маскирани разделящи души. И добре продаваните Крия са Пратикрия - условни и натрапчиви реакции в тяхната най-лоша форма.

4) 'Аз' е необходимо и е полезно при изпълнението на неща механични, материални, технически, разработки и т.н., тъй като там има противопоставяне между субекта и обекта, между изпълнителя и това което се изпълнява. Възможно е да се освободим от психологичното 'Аз' и 'себе', отвратителната персоналност на егоизма, даже и ако практичното 'Аз' остава все още достъпно да изпълнява със съвършенство, по превъзходен начин, своите ежедневни задачи в техническия свят.

5) Има само една свобода: това е свободата от познатото - свободата от опита! Не съществува нов опит (освен в това, което има значение в техническия свят)! Това е старото 'Аз', което казва, че е 'ново', и по този начин поставя етикет 'новото' върху старото, и обновена версия на активноста на същото старо 'Аз' започва с още повече опасни последствия. Красотата и любовта се намират в свободата от взетото назаем знание (Gnyat Se Mukti, което е Gnya-na, тоест не-знание или освободеност от оковите и робството на знанието).

6) В какво си бил обучаван? Ти си отглеждал специализиран ум, работещ - фрагментирайки целоста на живота. В бъдеще, компютъра ще може да извършва всичко това безкрайно по-добре, от колкото ти го правиш. Може би образованието не означава просто прехвърляне на напечатана страница във твоя ум. То е отваряне на вратите на възприятието на неизмеримото движение на живота. Образование означава да живееш щастливо и свободно - не чрез сравнения, конкуренция, объркване и хаос - но с благословия и красота. Може би образование означава различен начин на живот в любов, освобождаване на ума от неговите условности. В тази размерност на живота и любовта, може би има действия (и реакции), които ще доведат до истинските взаимоотношения между хората.

7) Реалноста е много особена! Тъй е там, където 'ти' не я търсиш! Но 'ти' продължаваш да я търсиш с алчност, и тогава това - тоето намираш, е утайката на твоята алчност, което не е Реалноста! Реалноста е живо нещо, но не-реалния ум е толкова нетърпелив да я обхване, и по този начин я умъртвява! И тогава се появяват шарлатаните на духовния пазар, които започват да ти посочват 'пътищата' към това гнило (разлагащо се) и смърдящо мъртво нещо, и ти ги следваш, за да се забавляваш със своята 'духовност'!

8) Бъди на другия бряг! Бъди нищо - и по този начин всичко! Другият бряг е също така брегът, където няма 'Аз', няма Читта-Вритти, и по този начин има Интелигентност или Чаитаня. И тогава там има естествено съществуващо състояние на енергия (не 'сила') без обвързаност със егоцентрични цели и парадокси.

9) Не трябва да се съпротивляваме на навиците. Съпротивата захранва навика, което не означава че трябва да се предадем на навиците и да ум се подчиняваме. Интелигентноста, произтичаща от безизборната осъзнатост ('не-Аз') омаломощява навика, както и съпротивата срещу навика. Тази интелигентност е свещена и следователно не бива да се докосва с нечисти ръце, не трябва да се използува в тривиалните дребнави игри на 'Аз-а'. Ако интелигентноста (Чаитаня) не присъствува, тогава въртележката на навиците (Читта-Вритти) е всичко което имаме!

Джай Транс на Природата