Пиша това писмо, за да споделя с теб една чудесна случка, която стана докато Гуруджи беше тук (Делхи) през януари, преди да замине за Париж (на 24.01.2009 г.)

Гуруджи се върна от Варанаси на 22 януари, самолетът кацаше около 3:30 ч. следобед. Една ученичка, болна в последната фаза на рак, желаеше да го види. И така, когато самолетът се приземи, Гуруджи бе отведен от летището директно при нея. Беше дълго, доста уморително пътуване с кола. Той дълго време стоя до нея, държейки ръцете и, а тя изпитваше ужасна болка и желаеше смъртта да настъпи по-скоро и да избави тялото от болката.

По-късно, Гуруджи се върна в дома на друг ученик, където отседна преди да замине за Париж. Онази нощ стомахът го заболя много силно. Стомахът му стана твърд като камък и той изпитваше ужасна болка. Подобно на ученичката си, той също си мислеше, че болката някак си трябва да спре дори посредством смъртта. Сутринта на 23-ти се почувства малко по-добре и през целия ден си почиваше, като през по-голямата част от времето спа. Същия ден вечерта отидох да видя Гуруджи, който вече беше на крака. Освободен от болката, превеждше едно послание от английски на хинди заедно с един ученик, заемащ висок пост в Индийската администрация.

Седнах при тях да послушам превода. Внезапно Гуруджи ме попита как да се свърже със ученичката, която страдаше от рак. Аз се обадих у тях и говорих със сестра и. Гуруджи попита ”Как е Дийпа сега? Има ли някакво облекчение от болката?” После той ни каза, „Вчера отидох да я видя, дълго време стоях с нея и държах ръцете и. Тя бе в ужасни мъки и желаеше тялото й да умре. По-късно през изминалата нощ, аз страдах от такива стомашни болки и бях толкова зле, че имах чувството, че предпочитам смъртта пред страданието. Според системата от вярване Сат Гуру поема болката на ученика си, решава неговите проблеми и затруднения като поема всичко с тялото си. Това тяло няма вложения в системите от вярвания, но когата вчера се случи всичко това, възникна един въпрос. И понеже исках да проверя се обадих на сестра й и питах дали Дийпа е по-добре. Но тя все още страда! И така има свобода от вярванията, въпреки тежката обремененост от културата.

(Дийпа издъхна в мир на 31 януари 2009 г.)

Тогава се превеждаше следната малка част от Послание 67 – Какво е мукти, какво е нирвана, какво е свобода?

А точно в този момент се превеждаше осемнадесетото прозрение:

18) Свободата е анонимна и уединена. Тя е куражът да отхвърлиш всички скрити мотиви и енергично да изследваш всичко. Свободата прекратява всички безредия в психиката.

ТЯ е сестрата на Сат Гуру. Куражът енергично да проучиш всичко ми бе демонстриран този ден и най-прекрасното благоволение бе, че това бе видяно и се случи свадхая.

Толкова много ученици, поради своите вярвания, се обръщат към Гуру с единственото желание, да разтоварят своите тегоби на неговото тяло. Къде е разбирането и слушането? Гуру да не е бунище за отпадъци? Но е много по-удобно за ума да бъде зависим и той търси все повече и повече зависимост, защото виждането не е нужно на зависимостта. Зависимостта не изисква кураж да се пита без никакви мотиви. Зависимостта е лесният начин , който разрушава свободата и подбужда безредието.

Свободата може да се случи само когато има виждане, когато има слушане, когато има свадхая – медитация върху машинациите на „аз”-а (сва) без медитиращ (а-дхияна).

Преди много години, Гуруджи бе в дома на Арупджи, тогава той се подхлъзна в банята и си счупи ръката, поради което трябваше да остане там за две или три седмици. Тогава, по съвпадение семейството на Аруп имаше някакви неприятности, които по същото време се уредиха. Веднага из селото се разнесе слух, че Сат Гуру е отседнал в дома на Аруп и той е поел върху себе си тегобите на семейството и така те са се отървали от грижите. Голям наплив беше да се види Гуруджи – всички идваха със списък от проблеми, които той да разреши. Гуруджи се опитваше да им каже, че нищо не се е случило и каквото и да е станало, то е просто едно съвпадение, но никой не слушаше. Те си мислеха, че великият Сат Гуру е твърде смирен и в типично лицемерен маниер казва „Не, не, аз съм нищо. Всичко е дело на великият бог, дрън, дрън, дрън.”Накрая Гуруджи каза: „Добре, да предположим, просто като аргумент, че аз съм се погрижил за проблемите на това семейство като съм си счупил ръката. Сега да не искате да кажете, че трябва да си счупя и другата ръка и двата си крака и т.н., за да разреша всичките ви проблеми?” Пълна тишина. Хората се разотидоха без каквото и да е поощрение да се вживяват в своите системи от вярвания.

Процесът Сат Гуру не се занимава с каквито и да е вярвания и неверие. Процесът е блаженството на свободната от разделение, божествена осъзнатост за това което е, момент след момент.