Послание Париж Шива-Ратри, 6 март 2008 г.
Задаване на фундаментални въпроси
Защо въображаемият Бог на ума не изчезва в Интелигентността на живота?
Защо фрагментациите на менталните заплитания не се поглъщат от огънят на Празнотата?
Защо крайната алчност и несекващото удоволствие на ума в името на Бог не се изхвърля, за да бъде екстазът на съществуването? Не са ли „мокша”, „мукти”, „нирвана”, „душа”, „спасител”, „спасение”, „просветление”, просто взети на заем думи, за да се запази непокътната илюзорната психологическа продължителност?
Защо благоуханието на страдащото тялото поддържа един фрагментиран ум-страдалец?
Защо не се случи смирението, за да се унищожи „аза”?
Защо не можем да разберем, че всяко преживяване, без значение колко е дълбоко, ни отделя от живота, който няма крайна цел? Няма начин вие (умът) да можете да прецените каквото и да е за живота, любовта, интелигентността (чайтаня)! Всяка дефиниция от втора ръка за живота, няма каквото и да е значение – защо не можем да осъзнаем това в костите си?
Защо e тази склонност да се търси „Бог”, да се следват водачи и гурувци, да се избягва уединението, да се водят войни и да се членува в групи или мафии?
Защо не можем да разберем, че животът не умира, след смъртта си тялото само сменя формата си, оставайки в потока на живота в нови форми!
Защо не виждате, че животът не се интересува от никакъв „отвъден живот”, умът е този, който говори за това, основавайки се на промиването на мозъка чрез взетите на заем системи от вярвания от пандити, свещеници и мули?
Защо не осъзнаваме, че животът се интересува чисто и просто да оцелява и се множи сега – той не формулира някакво минало или бъдеще! Животът е като скитащо куче, което някак си успява да пресече улицата дори в часовете с най-натоварено движение! Забелязали ли сте (в големите индийски градове)? Слава Богу, че е само куче! Ако беше човек, би написал книга „Как се пресича натоварена улица в пиковите часове” и би спечелил милиони долари! Тогава кучето би станало изтъкнат гуру в мениджмънта или религиозен гуру!
Кулминацията на горните въпроси ще бъде кулминация на „мен” (Шива процесът) и начало на истината, разбирането и състраданието. Истината учи, не успехът. Успехът (или провалът) успява в поощряване пародиите на егоцентричните дейности.
ДЖАЙ ШИВА