Послание Париж, 10 юни, 2006 г.

За „Свободата от“, „Свободата за“ и Истинската Свобода.

“Свободата от” е потискане и реакция под лозунга на отричането, за да се

спечели свобода! Тя е насочена към миналото. Tя идва от миналото и

следователно е негово модифицирано продължение, в което има само повърхностна

промяна и лека пренастройка. “Свободата от” е все още робство. Робство,

което с опитите си да се освободи, протака робството. Политиците и психолозите

предоставят този вид свобода. Карл Маркс, Мао, Фройд, Юнг са примери за хора,

които обещават такава свобода.

Не е нужно да се ровиш в миналото, за да се освободиш от него.

Мислите са отговори и реакции от миналото. Достатъчна е само безизборната

осъзнатост или холистичната пробуденост за тези отговори във всеки един миг

без разделянето на наблюдател и наблюдавано, за да освободиш сам себе си.

Наблюдателят, “азът”, разделната и илюзорна фрагментация в съзнанието, е

този, който избира, чиито безспирни дейности отричат свободата. Безизборността

е краят на този избиращ “аз”. Да разбереш това и да бъдеш достъпен за

измерението на не-действието от страна на психологическия “аз”, е върховната

свобода.

Техническият “аз”, който е средство за разпознаване и има практическа

функция, не може да създаде робство! Психологическият “аз” е утвърждаване на

робството. При техническите проблеми субектът и обектът са различни. Ако има

проблем в колата, той може да бъде отстранен, защото разрешаващият проблема

(субектът) е тялото, азyt, а проблемът (обектът) е колата. Но когато има

психологически проблем, разрешаващият проблема е “азът” и проблемът също е

“азът”. Проектирането на “аз” извън основното поле на съзнанието, което

също е “азът”, е защитният механизъм на двойствеността в съзнанието,

поддържащ едното и другото.

Анализът в техническата област е нещо добро понеже обектът и

субектът са различни, но в психологията анализът е парализа! Субектът

(анализаторът) е умът и обектът (анализираното) също е умът. Ровенето в минали

истории, пълни с противоположности и фрагментации, и третирането им според

различни “терапии” включително “регресия в минали животи” са ужасни игри

на ума, които дават скалъпена за случая “свобода от” за известно време и

съответно ходене при терапевта отново и отново до края на живота! Пациентите

просто възстановяват в паметта си своето минало в съгласие с терапевта, без

никога да се отърват от него. Политическите реформи също изискват последващи

реформи отново и отново. Всичко това е явлението “Свобода от”.

“Свободата за” е насочена към бъдещето. Тя е утопия и идеология. Тя е

умствено преобразуване и преоценка, бягство от “това, което е” в “това,

което трябва да бъде”. Тя също е един вид свобода за много от тези, които

обичат илюзията, а не озарението! Тя е единствено преоценка и преформулиране

под лозунга на подновяването.

И двете “Свободата от” и “Свободата за” не са свобода!

Истинската свобода е бунт, радикална промяна и искрено религиозна. Тя е

насочена към настоящето. Тук противоположностите се срещат и се сливат във

всеприсъствие. Дуалностите се вливат една в друга, за да се разтворят в

божествеността. Буда Исус, Лао Тзъ, Нанак, Кабир и други, включително и вие

(не умът, а животът) принадлежите на тази пълна свобода – абсолютна и

безусловна. Това е свобода от “това, което е” просто като си осъзнат за

него, а не като се противопоставяш или бягаш от него.

“Свободата от”е робство, “Свободата за” е преустройство, Свободата е

блаженство.

“Свободата от”е манипулация, “Свободата за” е мания, Свободата е

най-святото.

“Свободата от”е реакция, “Свободата за” е преформулиране, Свободата е

религия и бунт.

“Свободата от” и “Свободата за” е ум, Свободата е не-ум, живот.

Истинската свобода е нирвана и мокша