Послание Суздал, Владимирска област, Русия, 12 май 2015 г.

Св. (Свети) Кабир I

Кабир е свързан с Варанаси (Индия) и e живял през 15-ти век. Стиховете му разкриват изключителната енергия на разбирането, която е била в него. Учените, разбира се, се впускат в множество глупави умствени тълкувания, като ‘се опитват’ да разберат и интерпретират неговите чудесни поеми.

Поемите на Кабир

I

Тръгнах да Го търся

И се изгубих;

Капката се сля

с Морето –

Кой ще я открие сега?

II

О слуга, къде Ме търсиш?

Виж, Аз съм в теб.

Не съм нито в храм, нито в джамия: Не съм нито в Кааба, нито на Кайлаш:

Не съм в ритуалите и красноречието, нито в притежанието, нито в непритежанието.

Ако си истински търсещ, ще Ме видиш веднага: ще Ме срещнеш незбавно, на мига.

Бог е дъхът на всеки дъх, Животът е пулсът на всички същества.

III

Кабир казва: „Хиндуистите и мюсюлманите до еднаква степен са стигнали до ТАМ, където изчезват следите на разделението и различието”.

IV

Кабир казва: „Духът на Търсенето е, който прави чудото;

‘Без-аз-ността’ е този Дух на Търсенето”.

V

Кажи, Братко, как да отхвърля Мая?

Когато се отказах да се овързвам с връзки, все пак пристягах дрехата си около тялото;

Когато се отказах да пристягам дрехата си, все пак покривах тялото си с нея.

Така, когато се отказвам от страстта, виждам че гневът остава;

А когато се отрека от гнева, алчността остава;

А когато когато алчността е преодоляна, остават гордостта и тщеславието (суетата);

Когато умът се е оттеглил, той все още е привързан към оттеглянето.

Кабир казва: „Чуй ме, скъпи Садху! Истинският път не може да бъде намерен,

Тъй като пътят към истината не е някъде там навън;

Истината е вътре в теб (в твоето Съществуване).

Без ни най-малкото движение (стремеж) за ставане (на някакъв/някой/нещо).

VI

Луната е вътре в моето същество, а също и слънцето

Барабанът на Вечността звучи вътре в мен.

Докато един човек вдига врява за ‘аз’ и за ‘мое’

Неговите дела са безполезни:

Когато цялата ‘любов’ към ‘аз’-а и ‘моето’ умре, тогава

изгрява мъдростта на Бог.

VII

Кабир казва: „Мускусът (миризмата) е в елена, но той не го търси в себе си:

Той броди в търсене на обикновена трева.

Животът е в тялото на човека,

Но той е твърде много зает с боклука на ума.

VIII

Творението е в Брама, а също и Брама е в творението:

Те са винаги разделени, и все пак винаги разтворени един в друг.

Той Самият е дървото, семето и зародишът.

Той Самият е цветето, плодът и сянката.

Той Самият е слънцето, светлината и осветеното.

Той Самият е Брама, творение на Мая.

Той Самият е разнообразните форми, безкрайният космос.

Той е дъхът, словото и мъдростта отвъд словото.

Той Самият е пределът, както и безпределното: а Отвъд двете – крайното и безкрайното – е ОНОВА, Чистото Съществуване.

IX

О, как мога аз някога да изразя тази тайна дума?

О, как мога аз да кажа, Той не е това и Той е онова?

Ако кажа, че Той е в мен, вселената се засрамява:

Ако кажа, че Той е извън мен, това е лъжа.

Той прави вътрешния и външния свят едно неразделно цяло.

Съзнателното и несъзнателното – и двете са подножие на нозете Му.

Той не е нито явен, нито скрит.

Той не е нито проявен, нито непроявен:

Няма думи, които да опишат, какво е Той.

X

Има земя, където не властват нито съмнението, нито тъгата;

Където липсва терорът на Смъртта

Там цъфтят пролетни гори

И уханието „Той е Аз” се носи от вятъра.

Там пчелата на сърцето е дълбоко потопена в екстаза и еуфорията на радостта.

XI

Върховният е Неназовим, Неизмерим, Непознаваем.

Йоги, саняси, аскети – спорят един с друг:

Кабир казва: „О, братко! Този, който е видял това сияние на Любовта, той е спасен”

XII

Кабир пита: „Понеже беше наречена вълна

Не може ли повече да се счита за океан?”

XIII

Там където в небето пребивават милиони Индра,

Където полубожества и муни (светци) има безчет,

Където хиляди Сарасвати свирят на В?на

Там е моят Бог, проявен в Аз-а!

XIV

Пълната отдаденост слива двата потока на любовта и привързаността, също като Сливането на Ганга и Ямуна,

Течащи към Каши.

В пълно отдаване, свещената вода тече ден и нощ;

и така при Каши (Варанаси - бел.пр.) се слага Край на цикъла на раждане и смърт!

XV

Кабир казва: „Потопи се в Океана на Празнотата

и

Остави всички грешки на живота и смъртта да изтекат.”

XVI

Наблюдавай живота и смъртта; между тях няма разделение!

Лявата и дясната ръка са едно и също.

Кабир казва: „Затова мъдрият човек е безмълвен; Защото тази истина никога не може да бъде намерена във Ведите, Корана и Библията.”

XVII

Вървейки без път, стигнах до Земята Без Печал:

Много лесно Благословията на великия Бог се изля над мен.

Пеят за него, че е безпределен и недостижим:

Но ‘Не-аз’-ът в медитацията Го е виждал без виждащ.

XVIII

Кабир казва: Знаейки ОНОВА, невежият става мъдър, а мъдрият остава без думи и тогава само ТИШИНАТА говори!

Тогава той пие от чашата на

Вдишванията и издишванията (Пранаям).

Кабир казва: „Когато митът-ум се потопи в Океана на Живота, човек се ражда отново в Живота, във Върховната Страна на Блаженството”

Джай Кабир