Послание Париж, 30 август 2009 г.

Въпрос, зададен на скорошния ритрит в Португалия (Фатима)

Един от участниците попита Шибенду: Колко човека в Самадхи сте видял до сега?

Шибенду отговори: Николко, но баща ми е познавал един и това е една разтърсваща, истинска история......

Имало един професор по философия от Калкута, който също така бил брат криябан (ученик на Тинкори), много спокоен и мъдър човек. Той живеел на втория етаж в типичен, стар, малък апартамент в квартал, където блоковете за залепени едни за други и външните врати гледат към дълъг коридор. Коридорът гледал към оживената улица и целият уличен шум и врява били постоянни спътници на живущите.

Един ден негов приятел му дошъл на гости и те решили да седнат в коридора да си поговорят. Жената на професора, изпратила малкия им син до отсрещната страна на улицата, за да купи самосас и сладки, които да предложи на госта с чая, който щяла да приготви.

Професорът и неговият приятел си говорели, когато видели долу как момчето пресича улицата, за да отиде до магазина. Той не видял спускащия се по улицата камион, който не успял да спре, ударил момчето и го прегазил. Майката, която случайно също била там, при вида на тази ужасна гледка, припаднала. Около камиона се събрала тълпа от хора и както обикновено става в Индия, започнали ожесточено да налагат шофьора. Бащата, който седял там, видял смъртта на сина си, след което заедно със своя приятел слязъл на улицата. Той помолил хората да предадат шофьора на полицията и да му помогнат с организирането на погребението - извършването на кремацията и ритуалните обреди за мъртвото тяло (неговия син). Настъпила смразяваща тишина понеже хората осъзнали, че този човек със спокойно изражение е бащата на мъртвото момче.

Приятелят не бил друг, а бащата на Шибенду – Сатиячаран Лахири. Инцидентът се случил през 1958г. Това е състояние на Самадхи - не да си разстроен, а да си твърдо установен в енергията на равновесието и мъдростта, въпреки изключително тежките житейски ситуации. В състояние на Самадхи човек може също да действа, не просто да седи лицемерно в пресметливо измислена поза, с извратени претенции и намерения да го публикуват в интернет.

По-добре да бъдеш неподправен мошеник, отколкото духовен шарлатанин, позиращ за Самадхи. Всичките боклуци и мърсотии, които сте събрали от духовния пазар трябва да бъдат отмити от системата ви. „Ти” не можеш да ги отмиеш чрез каквото и да е „твое” усилие или воля, защото „ти” си боклукът, „ти” си замърсяването! Можеш ли просто да спреш и да млъкнеш? Ти не си нищо друго освен маймуна на „своите” глупави представи и идеали относно духовните неща.

Свещениците трябва да благодарят на Кришна, Шива, Буда, Иисус, Мохамед и други за това, че са осигурили на свещеническия занаят начини да се печели лесно чрез претенции, парадокси и перверзии, а също така чрез лицемерие, шарлатанство и измама.

Да ликвидираш измамните надежди и фалшивите очаквания с техните обусловени рефлекси като преживявания е ЛЮБОВ, ЖИВОТ, ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и БУДНОСТ.

ДЖАЙ БУДНОСТ