Послание Париж, 9 февруари 2012г.

Тагор за страданието

Aamaar Byathaa Jaukhon Aane Aamai Tomaar Dwaare

Taukhon Aapni Esey Dwaar Khuley Daao, Daako Taarey.

Baahupasher Kaangal Se Je, Cholechhey Taai Saukol Tyeje,

Knataar Pauthey Dhaai Se Tomaar Obhisaarey.

Aamar Byathaa Jaukhon Baajaai Aamaai Baaji Surey ---

Sei Gaaner Taaney Paaro Naa Aar Roitey Durey.

Lutiye Paure Se Gaan Maumo Jhaurer Rater Paakhi-Saumo,

Baahir Hoye Eso Tumi Aundhokaare.

 

Когато страдаш и болката те отведе до Тази врата, То незабавно се появява, втурвайки се отваря вратата, за да те пусне веднага (без да допусне някой свещеник, психолог или „гуру” да експлоатира). Ти наистина си жадувал прегръдката му чрез тези мъки и отчаяно си пристъпвал към него. То игнорира трънливия път на страданието. И когато болките дърпат струните на страданието на ситара на тази сепаративна психика, избухваш в божествената мелодия! Тогава То не може да продължи да се крие в това тяло. То незабавно се разкрива! И „аз-ността” в съществото ти се рее като птица в буреносна нощ!

 

Възприятия:

 

1) Историята на човешкия вид е в нашата „азност”, многобройни преживявания, дълбоко вкоренени страхове, мъка, копнежи, удоволствие, вярвания, влияния, културни наслагвания и обуславености, натрупани през хилядолетията в нашата пост-лингвистична структура на съзнанието заедно със силни емоционални вложения. Ние сме тази, неотпечатана от никой издател книга. Тя не се е продава. Не можем да я купим от никоя книжарница. Можем ли да я прочетем сами, без намесата на някой долнопробен, малък аналитик, свещеник или гуру?

 

2) За да има радикална промяна у нас и в заобикалящото ни общество, трябва да прочетем собствената си книга. Този прочит трябва да е уникален. Не може да е като рутинното четене на книга, когато има дихотомия между четящия и книгата. Но докато се чете книгата на „себето”, „мен”, „аза”, читателят е в същата каша, същата проклетия, същата мания, същия „аз”! Книгата на аналитика, свещеника или гуруто е същата като нашата. Следователно, те не могат да ни помогнат в четенето на тази свята книга на себето (Свадхая).

 

3) Възможно ли е книгата да се чете без никава принуда, предрзсъдък и перверзия на четящия? Възможно ли е да видим съставките, които изграждат нашето очебиййно съзнание без никаква намеса от виждащия? Нека изкуството на четенето и виждането е достъпно за нас. Това е единственото лекарство за човечеството.

 

4) За да си в състояние да четеш тази книга, трябва да имаш огромно търпение. „Търпение” не означава да се бавиш, да се мотаеш, да не ти пука, да даваш възможност други да четат книгата ти и т.н. Търпение означава: в състояние на „не-аз”, „не-ум”, „не-време”, защото умът е време. Търпение да си с „това, което е”, движението на възприятие, на живота, не да си с „това, което трябва да бъде”, умът, заимствани идеи и изводи. Нетърпението е „азност”. Умът, времето, притъпява сетивността, разрушава отношенията и разбирането. Разбирането е незабавно, то не е от времето, от ума. Свободата от времето е медитация, просветление. Святостта избухва, тогава когато времето спре! Времето е полезно за техническия свят на разделението, разнообразието, разстоянието и неговото измерване. Надеждата е време. В безвременната екзистенциална енергия, няма „надежда”. Ужасени ли сте да прочетете това? За съжаление, „надеждата” е толкова свята за вас (ума)!

 

5) Изборът е отричане на Божественото, това е отричане на не-разделящата Осъзнатост. Без избор, когато има неразделящо осъзнаване, човек е универсално човешко същество, въпреки че е с уникално тяло. Всъщност „индивидуален” означава, това което е неделимо, не може да бъде разделено! А под лозунга на своята гадна и прословута „индивидуалност” (егоизъм и егоцентризъм), ти (умът) сътворяваш безпорядък в самия себе си и у другите хора наоколо!

Джай Страдание