Послание Монреал, Канада, 5 септември, 2014 г.

Непрекъснатостта на мисълта е коренът на всички умствени замърсявания

Като умствени замърсявания очевидно определяме чувството за вина, лековерието, отчаяното търсене на всякакъв вид удовлетворения, възхвали; бягствата от фактите и последващите ги въвличания във фантазии и илюзии , липсата на директно възприятие поради търсенето на парадокси и преследването на власт и притежания; алчността, страха и зависимостта от лъжливи системи за вярвания на прогнили религии – всичко това, което отрича добродетелта, жизнеността и истиността на Живота, на свободното от разделение Осъзнаване, което е Божественост!

Възможно ли е да събудим и разберем цялата тази описана по-горе ситуация, в която се намира нашата малка претенциозна психика – разделното ни съзнание – да го осъзнаем без натиска и предразсъдъците на ‘аз‘-а, на ‘себе‘-то, без взетото назаем знание и високопарните речи от втора ръка на шарлатаните от ‘духовния‘ и ‘религиозен‘ пазар? Възможно ли е да разберем, че всеки от нас, като ‘ум‘ и като ‘аз‘, е едновременно обществото и индивида, насилието и мира, едновременно удоволствие и омраза, страх и амбиция-агресивност, доминиране и благост? Понякога някой доминира над друг и по този начин сред всички нас се създава голям дисбаланс! Ние винаги сме се опитвали да избягаме от всичко това чрез насадената ни вяра в бог, спасител, пророк, в свамита, анандита, гирита, бабаджи, матаджи, сайджи, майджи и т.н! Системите от вярвания (а също и тези отричащи религиите, като при комунистите и др.) неизменно насаждат насилие под много форми – груби (явни) и коварни (по-прикрити). Възможно ли е да видим това безпристрастно, така че да настъпи промяна (обрат) в свещеното измерение на Само-познанието без отблъскващите дейности на ‘аз‘, ‘аз‘, ‘аз‘, и ‘ти‘,‘ти‘,‘ти‘; без прословутите ‘ние‘, ‘ние‘, ‘ние‘, и ‘те‘,‘те‘, ‘те‘?

Почти всички ние сме гледали мултипликационни или по-точно анимационни филми. Когато нямаше компютри, те се правеха на ръка. Поредица от картини се рисуваше ръчно, след което се прожектираше на бързи обороти, за да се създаде впечатление за движение. Дори другите филмите се правят на същия принцип и затова се наричат кинематография (кинема - движение, графия – рисунка, рисуване). Тази илюзия работи, защото мозъкът възприема цялото нещо като едно непрекъснато движение, а не насечено на части.

В нашето вътрешното измерение протича много подобен процес, който поражда илюзията ‘аз‘ – ‘мислителя‘. По природа мисълта е непостоянна (временна). Тя има начало и край. Мисълта изглежда постоянна (непрекъсната), пораждайки един мислител – ‘аз-а’ - поради много бързите си движения. И тогава тази илюзия се обявява за ‘душа‘ и за всякакви други боклуци от духовния и религиозния пазар с всичките негови условни рефлекси.

Мисълта обаче знае, че ако промеждутъците между нейните прекъсвания започнат да стават по-дълги, илюзията може да се разруши, затова тя се нуждае от други попълнения, за да укрепи и утвърди ‘аз‘-а. Това е причината ‘аз‘-ът да се опитва да натрупва слава, богатство, власт, знания, приятели и т.н., така че мисълта да остане заета с тях непрекъснато за значителен период от време. Дори тогава тя не е удовлетворена и търси още по-голямо постоянство. И тогава мисълта, както и мислителят, си измислят ‘Бог‘, ‘живот след смъртта‘, ‘рай‘, ’ад’ за да продължат съществуването си и след смъртта на тялото!

Истинската божественост е в помеждутъка между мислите! Ако прекъсването между мислите е достатъчно дълго, човек може да види, че мислителят е една илюзия. Това обаче не може да се осъзнае в момента, в който няма мисъл, то ще бъде разбрано когато мисълта се завърне. Този промеждутък (празнота) е състояние на ‘не-мисъл‘ или ‘не-преживяване‘ и истинско разбиране се случва в това състояние, което всъщност е състояние на незнаене, защото разбирането, което може да се вербализира (да се изрази с думи) е отново начинание на мисълта. А мисълта толкова се страхува от тази празнота (прекъсване). Тя би направила всичко, за да я избегне. Ако спрем да се страхуваме от това да сме уязвими, да се боим от края – като видим и разберем целия този процес – тогава всички конфликти на човечеството ще свършат, за да се възцари Състрадателност . Тогава човек може да умира от момент на момент, за да възкръсва всеки момент. И това е истинският живот!

Прекъсването на движенията на мисълта, от време на време, довежда до дълбоко възприятие на Божествеността в човешкото същество, което е една екзистенциална необятност и е извън границите на нашата глупава структура на преживявания на егото.

Джай Екзистенциална Необятност