Послание Париж, 29 май 2008 г.

Що е благословия?

Един изключително отдаден, благословен ученик е написал от сърце това послание, над което Криябаните да се вглъбят. Отдаването е безразделност. Отдаването е Божественост.

Най-дълбоките благословии нямат нищо общо с материалните нужди. Този ученик е разбрал, че Сат Гуру НИКОГА не ще остави един отдаден ученик в заблуда. ТОВА е благословия.

Това се случи по време на ритрита през октомври 2005 година в Раникет (Хималаите), докато се изкачвахме до пещерата на Бабаджи. Изкачването беше много стръмно на места и за телата, не свикнали с планинарство, беше тежко. Имаше повече от сто ученика в групата и те се бяха разделили на няколко малки групи. Имаше група с Гуру. Този ученик избра път за катерене, който беше малко по-лесен за тялото, докато Гуру се изкачваше по по-труден път. Когато ученикът стигна пещерата, получи известие от друг ученик, че Гуру е питал за него и ученикът се спусна отново надолу. Гуру не беше стигнал дори и половината от пътя и почиваше с учениците от групата. Задъхан от усилието, ученикът се приближи до Гуру и се поклони в нозете му.”Къде беше?” попита Гуру – „ Защо не беше с мен?” Ученикът каза, че се е качил по по-лек път. „Вижте!” каза Гуру „Тук няма разбиране. Когато сте на поклонение с Гуру, защо търсите път, който е по-лек от този на Гуру? Ученикът трябва да бъде с Гуру, независимо дали пътят е лек или труден. Ако Гуру избира труден път и ученикът го изоставя, за да избере някой по-лесен, къде е отдаденoстта? Защо правите само това, което е удобно? Защо не правите това, което е правилно?” Ученикът вървеше зад Гуру през останалия път нагоре. По-късно, когато посещението завърши, се случи взрив на разбиране и ученикът се разплака неудържимо, защото осъзна, че Гуру НИКОГА няма да остави това тяло да се заблуди. Сълзите не бяха от мъка или от радост, а просто тялото отговаряше на благословията. Това е благословията. Благословиите се случват. Те не се търсят или дават.

Има хора, които търсят благословията на Гуру за много неща. Някои искат работа; други искат пари, някои искат дете (а някои близнаци) и така нататък. Това са само грешно адресирани молби. Вместо да кандидатстват за работа в организация, се обръщат към Гуру. Всичко това са желания, които търсят да бъдат задоволени. Гуру не е Служба по заетостта, нито Агенция за намиране на работа! Веднъж Гуру каза, че така както гората привлича дъждовните облаци, така и благословиите се случват въпреки Гуру и въпреки ученика.

От тялото на Сат Гуру благословиите винаги текат, но за да ги получи, тялото трябва да бъде в празнота и отдаденост. Благословията не е изпълняване на желания. Понякога благословията може да изпълни нужда на ученика в неговите материални задължения, но това не е мотивът на благословията. Благословиите нямат мотиви. Те са благодат.

Отдадеността е винаги в празнота. Тя не Е на някое тяло или личност, а състояние на безизборност и отдаване, когато човек е в потока на Живота. Случването на Отдаденост е изцяло по Милост. Тапас и Свадхая я укрепват. Благословията тече.

Отдадеността не може да се приеме за даденост. Трябва да има осъзнаване, че дори и отдадеността може да се загуби и състоянието на не-ум може да се превърне отново в ум. Отдадеността е по милостта на Гуру Енергията. И ако Свадхая се изгуби, тази енергия също може да се изгуби. Свадхая, Отдаденост, Празнота, Не-ум, Благословия, Благодат, Цялостност – всички са едно и също. И когато това се случи, тогава човек е в Йога.

Може ли едно тяло да бъде с Гуру, само за да бъде там – без очаквания, без търсене, без пресмятания като „Аз служих на Гуру толкова дълго, значи трябва да получа толкова много благословии?” Това също се случва. Това тяло познава един криябан, който служи на Гуру, но наскоро го чу да казва „Какво получих след като служих?”

Благословиите са чудо, мистерия, загадка! Те идват при тези, при които идват!

ДЖАЙ БЛАГОСЛОВИИ